Исках да изключа съзнанието си, опитвах се да го превърна в пусто поле, покрито с девствен сняг, по който няма още никакви следи. По някое време около изгрев се върнах обратно на мястото си при парапета и отново започнах да отклонявам потока светлина, за да скрия кораба.
Тогава Адрик промърмори нещо в съня си.
Надя рязко извърна глава. „Водния бик“ се разтресе.
— Съсредоточи се! — сопна се Зоя.
Но въпреки това се усмихваше. Като всички нас, готови да се вкопчим и в най-тънката сламчица надежда.
Летяхме през целия следващ ден и през по-голямата част от нощта. Чак на зазоряване втория ден най-накрая зърнахме Сикурзой. Към обяд видяхме и дълбокия нащърбен кратер на изоставения меден рудник, където Николай ни посъветва да скрием „Водния бик“; на дъното му проблясваше наситено тюркоазена водна повърхност.
Кацането стана бавно и с много перипетии. Когато най-накрая корпусът застърга по дъното на кратера, Надя и Зоя се свлякоха на палубата. Те бяха стигнали и надхвърлили предела на силите си и макар кожата им да сияеше поруменяла, двете бяха напълно изтощени.
Опъвайки силно въжетата, останалите успяхме някак да скрием „Водния бик“ под навеса на скалния ръб. Ако човек се спуснеше в рудника, лесно можеше да го открие, но беше малко вероятно някой да си направи този труд. Дъното на кратера беше задръстено от ръждясала машинария. Откъм застоялата вода в гьола се разнасяше неприятна миризма, а Давид обясни, че мътният тюркоазен цвят се дължал на минералите, разтворени в нея. Нямаше никакви признаци на живот, нито помен от присъствието на съгледвачи.
Докато Мал и Харшо събираха платната, Толя свали Адрик от борда на „Водния бик“. От чуканчето на откъснатата му ръка се процеждаше кръв, но той беше в съзнание и дори отпи няколко глътки вода.
Миша обаче отказваше да се помръдне от мястото си край парапета. Увих го с одеяло и оставих близо до него парчето сухар и сушени ябълки с надежда, че все някога ще хапне от тях.
Помогнахме на Зоя и Надя да слязат от кораба, разпънахме войнишките одеяла под сянката на надвисналите скали и без дума повече потънахме в неспокоен сън. Не поставихме часови — дори да ни бяха проследили, вече нямахме сили да се бием.
Тъкмо притварях очи, когато зърнах как Толя се промъква обратно на борда. Направих усилие отново да седна. Той се появи миг по-късно, нарамил добре опакован вързоп. Погледът му се стрелна към Адрик. Стомахът ми се сви, щом се досетих какво носи. Стиснах пак очи, защото не исках да знам къде се кани да погребе ръката на Адрик.
Когато се събудих, вече беше късен следобед. Повечето ми спътници все още шумно хъркаха. Женя навиваше празния ръкав на Адрик и го прикрепяше с карфици.
Забелязах Мал да се спуска по пътеката, която се виеше по гърлото на кратера, нарамил пълна торба с яребици.
— Реших, че може да пренощуваме тук — каза — и да напалим огън. Ще тръгнем към Два Столба утре сутринта.
— Хубаво — отвърнах, макар че нямах търпение час по-скоро да потеглим.
Той явно го усети.
— Адрик има нужда от почивка — продължи. — Както и всички ние. Боя се, че ако я караме все така, някой ще се пречупи.
Кимнах. Имаше право. Всички бяхме съкрушени от мъка, уплашени и изморени.
— Ще събера дърва за огъня.
Той докосна ръката ми.
— Алина…
— Няма да се бавя. — Промъкнах се покрай него. Не ми се говореше. Не ми трябваха утешителни думи. Исках жар-птица. Исках да превърна болката си в гняв и да го стоваря върху Тъмнейший.
Тръгнах към гората, която заобикаляше рудника от всички страни. Тук, толкова далеч на юг, дърветата бяха различни — по-високи и по-нарядко, с червена пореста кора. Вече се връщах към рудника, нарамила сноп сухи клони, когато ме обзе зловещо чувство, че някой ме наблюдава. Заковах се на място, косъмчетата по тила ми настръхнаха.
Взрях се в окъпаните от слънце стволове на дърветата в очакване. Тишината беше гъста, сякаш и най-дребните твари сдържаха дъха си. Тогава го чух: меко шумолене. Отметнах рязко глава към короните на дърветата, откъдето идваше шумът. Проследих с поглед едва доловимо движение, безшумен мах на сенчести криле.
Николай клечеше, кацнал в короната на едно дърво, дивият му поглед беше прикован право в мен.