Ругаех под нос, изправена пред купчината грубо платно, когато Мал ми направи знак да замълча.
— Наблизо има някой — каза.
Намирахме се на ширнала се между два хълма поляна, обрасла в папрати. Взрях се в здрача, но не успях да видя нищо и вдигнах въпросително рамене.
Мал кимна рязко с глава.
— Нека проверим за всеки случай — прошепна.
Кимнах. Не исках втори път да попадаме на засада като тази на доброволческия отряд.
Мал вдигна пушката и даде знак. Толя измъкна сабята си и ние опряхме гръб до гръб в очакване.
— Харшо — прошепнах.
Дочух как цъкна с огнивото. После пристъпи напред и разпери ръце. Избухна огнено кълбо, което се търкулна в ярка дъга, осветявайки лицата на мъжете, притаени в папратите наоколо. Различихме петима-шестима души — златооки и облечени в агнешки кожи. Забелязах опънатите тетива на лъкове и проблясващата цев на пушка.
— Сега — извиках.
Зоя и Харшо тръгнаха като един, описвайки с ръце широки дъги, а пламъците лумваха като живи в тревите, родени от обединената им сила.
Мъжете се разкрещяха. Огънят взе да се плези с лакоми езици. Чух един-единствен изстрел, после разбойниците го обърнаха на бяг. Харшо и Зоя запратиха огъня подире им и той ги подгони през поляната.
— Нищо чудно да се върнат и да доведат още хора — предупреди Толя. — В Коба дават добри пари, ако хванеш Гриша. — Говореше за град, разположен непосредствено оттатък границата.
За първи път се замислих какво ли им е на Толя и Тамар, завинаги лишени от правото да се върнат на бащина земя, чужди в Равка, неприети и тук.
Зоя потръпна.
— Във Фйерда не е по-добре. Там има ловци на вещици, които не ядат животни, не носят кожени обувки и не биха убили дори паяк в дома си, но с радост ще изгорят някой Гриша на клада.
— Лекарите в Шу може и да не са чак толкова зле — обади се Харшо. Той продължаваше да си играе с пламъците, запращайки ги напред под формата на клупове и змиевидни езици. — Най-малкото поне си изваряват инструментите. А на Странстващия остров смятат кръвта на Гриша за универсален лек срещу импотентност, чума, каквото се сетите. Когато силата на брат ми се прояви, те му прерязаха гърлото и го провесиха с главата надолу, за да му източат кръвта като на някое прасе в скотобойна.
— В името на вси светии, Харшо! — изхълца Зоя.
— Изпепелих това селище заедно с жителите му. После се качих на един кораб и даже не погледнах назад.
Спомних си за отдавнашната мечта на Тъмнейший един ден да бъдем просто равканци, а не Гриша. Той се беше опитал да създаде убежище за нашите себеподобни, може би единственото на този свят. „Разбирам порива да бъдеш свободна.“
Затова ли Харшо продължаваше да се бие? Защо реши да остане с нас? Сигурно навремето и той е споделял мечтата на Тъмнейший. Дали сега не беше прехвърлил грижата за всичко това върху мен?
— Ще дежурим цяла нощ — каза Мал. — А утре продължаваме на изток.
На изток към охранявания от духове Чера Хуо. Но ние и без това бяхме съпровождани от своите собствени призраци.
На следващото утро от разбойниците нямаше и следа, само поляната беше опожарена в странни фигури.
Мал ни поведе навътре в планината. В началото на нашето пътуване понякога съзирахме виещия се дим над нечие огнище или силуета на колиба върху някой хълм. Сега бяхме съвсем сами и компания ни правеха само гущерите, припичащи се на слънце върху скалите, а веднъж и стадо лосове, излезли на паша на далечна поляна.
Дори и да имаше някакви следи от жар-птица, те бяха невидими за мен, затова пък разпознавах мълчанието на Мал, признак за неговата всепоглъщаща съсредоточеност. Виждала я бях и преди — в Сайбея, докато преследвахме елена, а после и във водите на Костницата.
Според Толя Чера Хуо беше обозначен различно на всяка карта, пък и ние изобщо не бяхме сигурни дали това е мястото, където ще открием жар-птица. Но поне Мал имаше някаква посока и сега той напредваше със своя уверен равномерен ход, сякаш всичко в този див и непознат свят му беше вече близко и бе разгадал тайните му. За нас това се превърна в нещо като игра, докато се опитвахме да предугадим откъде ще ни преведе.
— Какво видя? — тревожно попита Харшо, когато Мал се отклони от една сравнително лека пътека.
Мал сви рамене.
— Повече са нещата, които не съм видял. — Той посочи към ятото диви гъски, които летяха на юг, подредени в остър клин. — Съдя по полета на птиците и по това как дивите животни се крият в храсталака.