Харшо почеса Онкет зад ушите.
— А хората разправят, че аз съм бил лудият — прошепна високо.
Колкото повече време минаваше, толкова по-осезаемо усещах как търпението ми се изчерпва. Твърде дълго само вървяхме и не ни оставаше нищо друго, освен да размишляваме, така че нямаше къде да се скрия от мислите си. Миналото беше наситено с ужас, а бъдещето предизвикваше у мен пристъпи на паника, от които чак дъхът ми спираше.
Навремето силата вътре в мен ми се виждаше толкова чудотворна, но след всеки сблъсък с Тъмнейший все по-ясно си давах сметка колко са ограничени способностите ми. „Няма такава битка.“ Въпреки многото смърт, на която бях станала пряк свидетел, и отчаянието, което изпитвах, не бях нито крачка по-близо до това да проумея или овладея мерзост. Изпълваше ме негодувание срещу спокойствието на Мал и увереността, с която той напредваше.
— Смяташ ли, че е тук някъде? — попитах един следобед, докато се криехме сред гъста борова гора, изчаквайки да премине бурята.
— Трудно е да се каже. В момента мога да проследя само едър ястреб и разчитам главно на инстинктите си, което винаги ме изнервя.
— Изобщо не ти личи, че си нервен. Даже видът ти е доста лежерен. — Усетих раздразнението в гласа си.
Мал ме погледна бегло.
— Много помага мисълта, че в момента никой не заплашва да те изкорми.
Нищо не отговорих. Мисълта за ножа на Тъмнейший ми действаше почти успокоително — простичък страх, съвсем реален и преодолим.
Мал присви очи към дъжда.
— Има и нещо друго. Нещо, което Тъмнейший каза в параклиса: аз му трябвам, за да открие жар-птица. Колкото и да ми е неприятно да го призная, точно заради това вярвам, че мога да го направя. Защото той е сигурен в мен.
Напълно го разбирах. Вярата на Тъмнейший в моята сила направо ме опияняваше. Имах нужда от подобна сигурност — че всичко е постижимо и преодолимо, че има някой, който владее положението. Сергей беше хукнал при Тъмнейший точно заради тази сигурност. „Искам отново да се почувствам в безопасност.“
— Когато моментът настъпи, ще можеш ли да простреляш жар-птица — попита Мал.
Да. Вече не изпитвах никакви колебания. И то не защото пред нас нямаше друг избор, нито защото всичко зависеше от силата на жар-птица. А защото вече бях станала толкова безмилостна и такъв егоист, че можех да отнема живота на друго същество. Липсваше ми обаче момичето, което пожали елена и беше толкова силно, че да устои на съблазънта на властта и могъществото; момичето, което вярваше в нещо по-възвишено. Поредната жертва на тази война.
— Все още не мога да повярвам, че жар-птица изобщо я има — казах. — Но дори да съществува, това може да се окаже съвсем недостатъчно. Тъмнейший разполага с армия. Той има съюзници. А на наша страна са… — Банда низвергнати? Няколко татуирани фанатици? Дори да владеех мощта и на трите муски, битката пак изглеждаше неравна.
— Благодаря — кисело се обади Зоя.
— Тя има право — намеси се Харшо, подпрян на едно дърво. Убиваше времето, като караше малки пламъчета да танцуват из въздуха, а Онкет го наблюдаваше, кацнала на рамото му. — Честно казано, не се чувствам воин богатир.
— Не това исках да кажа — възразих.
— Жар-птица ще реши всичко — каза Мал. — Ще я открием. Ти ще се изправиш пред Тъмнейший. Ще се бием с него и ще победим.
— А после какво? — Отново усетих да ме обзема паника. — Дори да победя Тъмнейший и да унищожа Долината, Равка пак ще е уязвима. — Защото вече го няма принц Ланцов да я оглави. Нито пък Тъмнейший. Само едно мършаво сираче от Керамзин с войска, скалъпена от оцелели Гриша и останките на Първа армия.
— Нали все пак го има и Аппарат — обади се Толя. — Дори да не вярваш на попа, можеш да разчиташ на последователите си.
— А Давид смята, че може би ще успее да изцери Николай — вметна Зоя.
Обърнах се рязко към нея кипнала от гняв:
— Смяташ ли, че Фйерда ще чака да открием лек за Николай?! Ами Шу?
— Тогава ти ще сключиш нов съюз — каза Мал.
— И ще продам силата си на този, който предложи най-висока цена, така ли?
— Ще преговаряш. Ще поставиш собствени условия.
— А защо да не помисля за политически брак, да си избера някой фйердански благородник или генерал от Шу? И да се надявам, че мъжът ми няма да ми пререже гърлото, докато спя?