„Всеки мъж и жена е звезда.“
Щом този циничен старец от Ордена можеше да гледа нагоре към небето и да гори, за да стане нещо ново, какво ли беше с всички други? Накъдето и да се обърнеше, Данло виждаше блесналите от възхита и надежда лица на множеството, сто хиляди лица, пламтящи от копнеж, от непреодолимата потребност да се освободят от страданието си. Хануман им беше казал, че само ако изтърпят свещения огън достатъчно дълго, могат да се освободят от пламъците си. Че могат да станат чист огън и светлина и да са свободни да творят собствените си възможности.
„Всеки мъж и жена е звезда.“
Данло си запробива път към сцената, покрай стари шапки и мирис на парфюм, пот и възбуда. Промушваше се покрай изпаднали в благоговение жени, зяпнали към небето. Самият той имаше очи единствено за Хануман и го откри, застанал в края на подиума. Хануман обаче все още стоеше неподвижен като статуя, вдигнал ръце и отметнал глава. Очите му бяха затворени и лицето му се гърчеше, сякаш бе изпаднал в дълбок екстаз. Или още по-дълбоко в огъня, който никога не можеше да се угаси.
— Хану, Хану — промълви Данло, — защо не можа да им кажеш истината?
„Всеки мъж и жена е звезда.“
Всъщност всички неща горяха с уникален живот и също както човешките същества страдаха повече от снежните червеи или камъните, болката на боговете беше безкрайно по-силна от онази, която би могъл да познае който и да е мъж или жена. Цялата вселена изгаряше в болка, от Паво Индус до Облака от галактики Голяма мечка. Никой бог, колкото и блестящ или огромен да е, не можеше да избяга от тази болка и Данло искаше да го каже на Хануман. Искаше да му каже, да каже на всички, че да, те могат да станат богове, ако такъв е геният им, ако такава е съдбата им, но само студените и вечни бездни на древните еди могат да ги изцелят от страданието им. Но сцената вече не бе негова и моментът да каже истината беше отминал.
След малко Хануман отвори очи и се усмихна. Множеството избухна в безкрайни овации. От този шум се разтърси целият леден пръстен. После Хануман се върна в павилиона. Лунните светлини все още блестяха, когато на сцената се втурна разяреният Бардо, произнесе речта си и после изигра ролята си на наставник на масова (и фалшива) церемония на калата. Групи нови рингесисти разнасяха кани с морска вода. (Трябва да се отбележи, че Джонатан Хър тайно вървеше сред хората и раздаваше истинска кала на всеки, който търси древните еди. Братството на калата — и много, много други — скоро се събра до сцената и потъна в истинско възспоменуване.) Пиеха солената вода ритуално, механично. Потвърдиха, че Малърй Рингес е станал истински бог и че някои ден ще се върне в Никогея. Разкриха, че е дал на човечеството тайните на древните еди, за да насочи цялата раса по пътя към божественост. Повтаряха, че човешките същества могат да станат богове, ако, и единствено ако, следват Пътя на Рингес. След чудесата на Хануман церемонията изглеждаше куха и безсмислена. Хората пиеха водата и изповядваха веруюто, но всъщност бяха приковали очи в небесните светлини и на лицата им бе изписана възхита.
ГЛАВА 23
ПЕРЛАТА
Великият Брама е мойта утроба. В нея аз поставям зародиша. И така се пораждат всички същества на света, о, Бхарата.
Каквито и тела да се раждат в различни утроби, о, Каунтея, Брама — природата — им е утроба, а аз съм бащата: аз давам семето.
Като се вглеждаме назад към бурния поток на историята или като се вглеждаме напред в еволюцията на човешкия и изкуствения живот в галактиката, можем да наречем Огнената проповед на Хануман забележително събитие. Това беше моментът, в който рингесизмът възвести на вселената своето съществуване. Въздействието му върху Ордена бе незабавно и сериозно: в началото на дълбоката зима през 2953-та година много специалисти и академици започнаха да посещават събиранията в купената от Бардо катедрала. Мнозина прегърнаха онова, което щеше да бъде наречено „трите стълба на рингесизма“: твърденията, че Малъри Рингес е станал истински бог и че някой ден ще се върне в Никогея; че е дарил на човечеството тайните на древните еди, за да насочи цялата раса по пътя към божественост; че човешките същества могат да станат богове, ако, и единствено ако следват Пътя на Рингес. Мнозина прочути майстори и господари — Коленя Мор, Хю уи Сайри Саркисян, Джонат Парсънс, Дару Пенхалигън и други — влизаха в катедралата, коленичеха на студения каменен под и изповядваха веруюто наред със стотици нови кръщелници от целия Град. Само преди трийсет години, по време на управлението на Арбитъра, Орденът не би търпял такава религиозност сред членовете си. За да бъде запазен редът в каменните сгради на Академията, господарите и майсторите щяха да бъдат понижени, калфите наказани, а послушниците нямаше да могат да положат обета си. Но Арбитъра беше мъртъв вече от деветнайсет години и пилотите бяха водили помежду си война. Сега в колегията на господарите цареше разделение. Всъщност никой не управляваше Ордена. Четиримата господари от Тетрадата не притежаваха онази абсолютна власт, с която беше разполагал Арбитъра. И не можеха да функционират като едно цяло. Чанот Чен Цицерон хулеше рингесизма и рингесистите, докато тихият Николос Стария призоваваше към сдържаност. Навярно от чувство на вина, че е отхвърлила молбата на Данло за спасяване на алалоите, Мариам Ерендира Васкес силно се увличаше от разказите за великите спомняния. Тя съвсем открито се обявяваше за проучване на древните еди, макар и само с помощта на традиционните методи на паметистите, а не чрез церемониите на калата. Що се отнасяше до загадъчния господар Пал, никой не можеше да каже дали иска да унищожи новата религия, или само да подкопае основите й.