Разбира се, повечето от онези, които величаеха Хануман, не бяха от Ордена. Това бяха хибакуши, хариджани или автисти от най-бедняшките улици на Града. Това бяха архати и принцеси. След проповедта на Хануман Суря Сурата Лал започна да го нарича „Агни“17, което означава „Горящият“ или „Господарят на огъня“. Други верни рингесисти също започнаха да се обръщат към него по този начин. Популярността му растеше толкова бързо, че удивляваше всички, особено Бардо, който много завиждаше на изгряващата му звезда. Той изпитваше нещо повече от завист — чувстваше се наранен и разярен, защото на великото сборище Хануман го беше предал.
— За Бога, никога вече няма да го каня! — каза той на Данло след няколко дни. — Ще го отлъча от проклетата ни църква! — И може би наистина щеше да го направи, но въпреки яростта си, Бардо смяташе Хануман за прекалено ценен за да го отритва като съсухрен кръвноплод. Хиляди кръщелници се тълпяха в новооткритата катедрала и Бардо притежаваше достатъчно здрав разум, за да проумее, че не са дошли да слушат него, а Хануман. Повечето от онези, които следваха Пътя, се надяваха да получат нещо за себе си — било божественост, просветление масово причастие или възспоменуване. Малцина обаче ставаха рингесисти само защото искаха да отдадат способностите си и самите себе си. Една от тях беше Тамара Десета Ащорет. Нейният стремеж бе да внесе в Пътя на Рингес древните тайни на тантрата. Тя ясно виждаше, че новата религия е като свещено златно дърво, което може да расте в различни посоки. Както беше предрекъл Хануман, то можеше да се извисява към огъня на звездите, към безкрайните светлини на вселената. Тамара обаче разбираше, че това дърво ще се състои от милиони хора в техните съвсем човешки тела. Тя вярваше — и това бе най-голямото й съкровено желание, — че човешките тела трябва да се подхранват колкото е възможно по-често с еликсира на чистата сексуална енергия и че иначе никога няма да станат наистина живи. И затова чистотата на сърцето й я накара да се посвети на Пътя на Рингес. Както Данло откри през най-студените дни на дълбоката зима обаче, Тамара беше сложна жена и имаше много причини да прави нещата, които правеше.
Данло се стремеше да прекарва колкото може повече вечери и нощи с нея. Тези нощи никога не бяха достатъчно. В изпълнение на професионалните си задължения Тамара излизаше дори в ужасно студени нощи, за да спазва уговорките си с други мъже (или жени), често с най-известните господари и майстори от Ордена. Данло би могъл да ревнува, но по природа не беше ревнив човек. Пък и животът му сред деваките го бе научил да се въздържа от ревност. Всички алалои имат най-безразборни сексуални контакти и са най-толерантният народ, поне докато не се оженят. Данло продължаваше да вярва, че за неженения мъж не е присъщо да ревнува неомъжена жена.
Ето защо в нощите, в които Тамара беше свободна, той я посещаваше в дома й в Квартала на пилотите и винаги се радваше на прекрасните й дарове. Обичаше да е сам с нея в къщата й, която се намираше на тиха улица на скалите над Северния бряг — малка къща от камък и голи подове от каменно дърво със съвсем аскетична обстановка — в никакъв случай не като къщите, които Данло си представяше, че имат куртизанките. Но срещите на Тамара винаги бяха в Квартала на далечниците, където нейното Дружество поддържаше най-великолепните развлекателни куполи в Града. Тъй като никога не канеше мъже в дома си, тя не трябваше да доставя удоволствие на никой друг, освен на самата себе си, а онова, което й доставяше удоволствие, не беше нито разкошът, нито скъпите мебели, а отворените прозорци, цъфтящите растения и подовете от рядко инкрустирано дърво, върху които обичаше да танцува боса. Всъщност Тамара обичаше да се разхожда из дома си без абсолютно никакви дрехи. Можеше да го прави без страх че ще скандализира съседите си, защото къщите от двете страни принадлежаха на пилоти, отдавна заминали да проучват Вилда. Тя седеше гола на обикновени памучни възглавници пред плъзгащите се прозорци в стаята си за медитация и гледаше към морските скали и замръзналите води на никогейския залив. В къщата й винаги бе много топло. В една от стаите имаше две камини и тя палеше и двете преди да покани Данло да легне с нея на кожа от шагшай по средата на стаята. Там, на светлината на огньовете, Тамара го обучаваше на позите на сексуалната си йога. Много често двамата започваха като той сядаше на кожата в поза „костенурка“ или „лотос“, докато тя седеше широко разкрачена. Дишаха заедно, докато се сливаха, с напрегнати мускули, с лъщяща кожа, потни, облени в солени реки, които се стичаха по гърбовете им. Както често му повтаряше тя, беше важно да повиши телесната си температура, за да се поти свободно.