— Освен езиците — обърна се към Дрисана Данло — има много… категории познание, нали така? История, онова, което Фейет нарича „есхатология“, и още много други. И всички те могат да се впечатат?
— Повечето.
— Колко?
Дрисана замълча и погледна към Стария отец. Той й отправи продължително, тихо изсвирване и каза:
— Ох, ох, да научиш всичките четирийсет хиляди езика на хиюмата е все едно да стоиш сам на брега с капка вода в шепата си, докато пред теб реве цял океан.
— Стига толкова! — изръмжа Дрисана. — Какъв садист си само!
— О хо!
Данло покри очите си с ръка и ги разтърка. После погледна нагоре към тавана. Най-сетне виждаше огромния океан от познание и истина, който се разкриваше пред него. Океанът бе дълбок и бездънен като космоса и той не можеше да види края на дълбините му. Потъваше в тях — въздухът в стаята беше толкова плътен, че не можеше да си поеме дъх. Ако трябваше да научи всички истини на вселената, никога нямаше да познае хала.
— Никога — каза Данло. И после за първи път в живота си изруга: — Има… адски много за знаене!
Дрисана го настани на тапицирания с кадифе стол и пъхна в ръката му чашата си с вино.
— Ето, пийни си малко. Ще ти подейства успокоително. Определено никой не може да знае всичко. Но защо ти е това?
С бръмчащ звук, който бе две трети от смях, Стария отец рече:
— Има една дума, която ще ти помогне. Трябва да знаеш коя е.
— Дума ли?
Стария отец засвири фуга и отвърна:
— Дума. Мисли за нея като за избираща дума. Така е, да: онези, които проумеят сложностите и значенията на тази дума, са избрани да плуват в море от знание, в което другите трябва да потънат. Потърси в паметта си, ти знаеш тази дума.
Данло затвори очи и там, в мрака, като звезда, изгряваща в нощта, беше думата.
— Имаш предвид „ших“ ли? — попита той. — Трябва да науча ших, така ли?
Ших бе противоположност на фактите и необработената информация; ших беше изяществото на познанието, прозорливостта и умението да организираш познанието в смислени системи. Както художникът избира цветовете и светлосенките, за да рисува картините си, така майсторът на ших избира тъканите на познанието — различните идеи, митове, абстракции и теории — за да създаде начин на виждане на света. Естетиката и красотата на познанието — ето това беше ших.
— Точно така, ших — потвърди Стария отец. — Стара дума за старо, старо изкуство.
Той обясни, че етимонът3 на ших е проста дума на старокитайски: фравашите се влюбили в нея и я заели и приспособили, когато съставили мокша. От мокша концепцията за ших преминала в Езика — наред с хиляди други концепции и думи. Онези, които се страхуват от фравашите, смятат това нахлуване на извънземни (или древни) думи в Езика за най-тънка хитрост, целяща завладяването на човешката раса.
Данло разтри очи.
— Казваш, че ших… е дума от мокша, нали така?
— Така е, да: в мокша ших се използва само като глагол. В Езика ших се покварява като съществително име.
— Но защо не съм бил научен на тази дума?
— Ах, ах, пазех я за подходящия момент — отвърна Стария отец. — На Езика ших означава изящно използване на познанието. Но на мокша има по-широко значение: ших е разпознаването и проумяването на различните видове познание. Това е най-блестящото изкуство, тази способност да оценяваш красотите и слабостите на различните светогледи. О хо, сега, след като вече имаш Езика в главата си, ужасно ще се нуждаеш от това изкуство. Ако искаш цивилизованият мироглед да не те погълне, трябва да станеш човек на ших.
Данло на един дъх пресуши остатъка от виното. Хареса му. Както беше казала Дрисана, то го успокои. Той поговори с жената и Стария отец за ших или по-скоро слушаше, докато двамата разговаряха. След известно време от виното му се додряма. Данло се намести, отпусна глава върху меката кадифена странична облегалка на стола и прехвърли крака през другата. Продължи да слуша, докато думите от Езика не загубиха значението си и всички звуци в стаята — свиренето на Стария отец, тежките въздишка на Дрисана и далечната глъчка от съседното кафене — не се сляха в хаотично бръмчене.
— Виж, той заспива — каза Дрисана. — Определено му стига за днес. Утре ще го доведеш ли да довършим впечатването?
— Утре или вдругиден.
После Стария отец събуди Данло и те се сбогуваха. Дрисана разроши косата му и го предупреди за опасностите от пиенето на прекалено много вино. През целия път до вкъщи по шумните вечерни улици Данло дочуваше откъси от разговори. Повечето му се струваха объркани, блудкави и безсмислени. Зачуди се колцина от тези бърборещи, объркани хора разбират ших.