Лейди Алис ги посещаваше често, както бе обещала, макар че с наближаването на императорския годеж й оставаше все по-малко време. В кабинета й в двореца вече имаше не един, а двама лични секретаря. Отбиваше се и Иван, винаги точно навреме, за да го поканят на обяд или вечеря. Появиха се петима-шестима стари военни другари на Илян, които също усвоиха навика да пристигат около времето за чай. Сред тях беше Гай Алегре, шеф на комарския отдел в ИмпСи, който за щастие имаше благоразумието да не позволява на Илян да разговаря за работа.
Охраната на ИмпСи, която присъстваше от вежливост в замъка на липсващия вицекрал на Сергияр, се увеличи от един човек до по-сериозната цифра три. Като неприятен страничен ефект ефрейтор Кости се лиши от персоналния си обяд в отделна опаковка; той обаче посещаваше кухнята след дежурство, затова Майлс реши, че едва ли е заплашен от гладна смърт. Сметките за продукти в замъка Воркосиган ставаха доста впечатляващи, макар че изобщо не можеха да се сравняват със сумите, които са се харчели докато графът беше тук.
Майлс всеки ден се обаждаше на адмирал Авакли, за да научава последните новини за напредъка на екипа му. Забележките на биокибернетика бяха предпазливи, както се полагаше на учен, но Майлс успя да заключи, че имат устойчив прогрес, макар и в посока на отхвърляне на грешните хипотези. Майлс не притискаше Авакли, изисквайки по-изчерпателни заявления. Това беше именно такъв случай, в който не трябваше да допускат грешки от бързане, както по отношение на отговора „да“, така и на „не“. А и нямаше смисъл да бързат. Стореното беше сторено и нито Майлс, нито Авакли, нито който и да било друг можеше да го поправи.
Медицинският пробив, който очакваше Майлс, дойде на шестия ден, но не от екипа на адмирала. Криологът и неврологът от Имперската военна болница, които заедно се занимаваха с неговия случай, най-после успяха да предизвикат пристъп в лабораторни условия.
Майлс се свести от до болка познатите пъстри фойерверки, следвани от мрак, и установи, че все още лежи на масата за прегледи; главата му беше фиксирана в скенер с размерите на половин стая, а тялото му беше оплетено с проводници. Трима разтревожени медицински техници стояха около него — вероятно ги бяха поставили там, за да не му позволят да падне по време на конвулсиите, но далеч по-вероятно — да следят за правилната регулировка на мониторите. Полковник доктор Ченко, неврологът, и капитан доктор Д’Гайс, криологът, енергично подскачаха насам-натам, смееха се и си сочеха разни данни на мониторите. Това определено беше най-доброто зрелище откакто на панаира в Хасадар бяха докарали дресирана мечка, караща колело, която изплаши всички коне. Майлс изстена, но и това не му осигури незабавно внимание от тяхна страна; мониторите очевидно бяха много по-интересни.
Докторите така и не заговориха с него, като вместо това си говореха един на друг. Тогава Майлс се облече и отиде да ги изчака в кабинета на доктор Ченко. Този път дори постът му на Имперски Ревизор не ги накара да побързат. Най-накрая се появи Ченко, енергичен и атлетичен мъж на средна възраст, който приличаше на ходеща реклама на лекарската професия. Той носеше няколко инфодиска и първоначалната му радостна възбуда беше отстъпила място на обикновено самодоволство.
— Знаем какво става с вас, лорд Воркосиган — заяви той, когато се настани зад комуникационния пулт. — Както предполагахме, механизмът на вашите пристъпи е уникален. Но вече го установихме!
— Чудесно — безизразно отвърна Майлс. — И какъв е точно?
Необезпокоен от тона му, лекарят пъхна един от инфодисковете в ком-пулта и включи холодисплея да илюстрира думите му.
— Очевидно след криосъживяването мозъкът ви е започнал да произвежда необичайно голямо количество невротрансмитери5. С времето те се натрупват в невралните си резервоари и направо ги запушват, както виждате на тази графика. За сравнение, ето ви още една картина — това тук е нормален резервоар, нали забелязвате разликата? В даден момент се случва нещо, което предизвиква извънредно голяма мозъчна активност — стрес или някаква възбуда, да речем — и резервоарите каскадно изпразват съдържанието си, всички наведнъж. Виждате ли пикът на тази графика, ето тук? Това временно парализира нормалните ви нервни функции, и, между другото, обяснява халюцинаторните ефекти, за които ни разказахте. След минута-две невротрансмитерните ви резервоари се изпразват до нормално равнище — всъщност, даже под нормалното. Оттук и няколкото минути безсъзнание. После равновесието се възстановява и вие идвате в съзнание, макар и малко изтощен. И цикълът започва отново. Това е чисто биохимична, а не фазоелектрическа форма на епилепсия. Много интересна и уникална. Доктор Д’Гайс иска да я опише в статия за медицинското списание на Военната болница — разбира се, анонимността ви като пациент е гарантирана.
5
Химически вещества, напр. епинефрин и ацетилхлорин, които предават нервните импулси по синапсите. — Бел.пр.