— Благодаря! Аз съм сит! И без това няма да стоя много — имам работа в управлението!
Монетата в ръката на жертвата е от времето на Теодосий
Минаваше единайсет часът, когато стигнах в управлението. Служителят на вратата разтревожено ми каза, че директорът ни Мюмтаз ме чакал в кабинета си. Ето че се започна! Мюмтаз искаше да разбере докъде е стигнало разследването. Може и някои отгоре да го бяха търсили. И медиите не спяха, то се знае! Сигурен бях, че снощното престъпление е вече по страниците на вестниците, а и в централните телевизионни новини. Естествено, че директорът Мюмтаз искаше да знае как се развиват нещата. Но в този момент ми беше трудно да му разкажа всичко случило се от началото до края. А и щеше да е много неразумно да се явявам в кабинета на шефа, без да съм научил последните новини. Затова пренебрегнах искането му и се отправих първо към моята стая и веднага повиках Али и Зейнеб. След по-малко от пет минути те вече седяха пред мен. И двамата изглеждаха поотпочинали, само долната устна на Али се беше подула повече.
— Започна проверката на пикапа за месо, шефе! — започна да ми докладва Зейнеб. — Събрахме много добър екип, момчетата яко се захванаха с работата.
— Добре.
— Но резултатите ще са готови довечера.
Обърнах се към помощника ми, който сигурно доста преди мен знаеше вече това:
— Чу ли, драги ми Али? Трябва да искаме от прокуратурата разрешение за удължаване срока на задържането.
Лицето му светна като на буйно и непослушно дете.
— Не се притеснявайте, шефе. Вече изпратих Наджи до прокуратурата.
Не се сдържах да не се усмихна и аз.
— Браво, Али! Сега да видим тази третата жертва, журналист беше, нали така? Как му беше името?
— Шадан Дуруджа… Малко сбъркан човек…
Че кой от жертвите не беше?
— Все още работел в един голям вестник — продължи Али. — Но не е много уважаван от колегията. Преди три години името му се споменавало в едно дело за строежа на някакъв хотел при „Топкапъ“, в защитената историческа зона. Дни наред Шадан Дуруджа възхвалявал във вестника големия принос, който щял да има за туризма в страната ни. Но след това Камарата на архитектите завела дело за щетите, които щяло да нанесе изграждането на хотела за историческото и културното ни наследство. Съдът приел мнението на Камарата и спрял строежа. Впоследствие някакъв ляв вестник разкрил, че Шадан Дуруджа щял да получи от фирмата строител безплатен апартамент, и дни наред публикувал статии по въпроса. Започнали дебати в печата. Шадан Дуруджа не върнал получения апартамент, но бил принуден да напусне вестника, в който работел — поклати осъдително глава Али. — Но понеже у нас получаването на рушвет не се смята за нещо неморално, само след година започнал да пише в друг, още по-голям вестник.
Али беше споменал ключовата дума — рушвет. Или корупция. Или нарушение на правилата. Иначе казано — познатото ни беззаконие. И трите жертви бяха свързани с някакво строително закононарушение, извършено в защитена историческа зона.
— Добре, а тоя Шадан Дуруджа има ли връзка с останалите две жертви?
Али леко прехапа подутата си устна.
— Не можах да издиря информация по този въпрос, шефе — каза той, засрамено избягвайки погледа ми. — Всъщност даже и не съм разследвал нищо във връзка с това. Нямаше време.
— Ще е добре да го проучим. Може журналистът да е свързан с тоя Адем Йездан, който се занимава с туризъм.
Да, най-напред трябва да разговаряме с Адем Йездан.
— Той кога щеше да се върне от Москва?
— Днес в полунощ — отговори Зейнеб. — Ако няма някакво закъснение, трябва към дванайсет да е на аерогара „Ататюрк“.
— Да го вземем ли от летището? — втурна се ентусиазирано Али.
Изглежда, някъде дълбоко в себе си беше започнал да мисли, че Йомер може и да не е убиецът. Би било много по-вълнуващо да се занимаваме с Адем Йездан, за когото знаехме, че е бивш едър земевладелец, при това забъркан в разни тъмни далавери, отколкото с член на ислямистка организация като Йомер. И това вече се случваше. Но както винаги, пак на мен се падна да призовавам здравия разум.
— Няма да е правилно да го арестуваме сега, защото в момента нямаме никакво доказателство срещу Адем Йездан. Такива личности имат свои кучета пазачи в етажите на властта. Да не си връзваме ръцете още в началото. Ще е добре да го посетим в офиса му. — Погледнах към Зейнеб. — А тази монета — тя наистина ли е, както каза, от времето на Теодосий?