Гласът й отново прозвуча някак властно, сякаш разговаряше с някой от подчинените си. Като видя, че се умълчах, реши, че съм се засегнал.
— Ако ви е удобно, разбира се.
— Разбира се, че ми е удобно, Лейля ханъм! — весело отвърнах аз, да не почувства, че наистина ме е засегнала. — В пет ще бъда там.
Затворих й, но мисълта, че тя може да е убиецът, не ми излизаше от ума. В момента обаче имах по-важен проблем за решаване. И за да не губя време, ускорих крачка, запътвайки се към кабинета на директора Мюмтаз.
За контрабанда на монети ли?
Кабинетът на Мюмтаз беше поне два пъти по-голям и по-светъл от моята стая. Когато влязох вътре, разговорът вече доста беше напреднал. Мюмтаз дори не беше седнал на мястото си, а както правеше винаги, когато му идваха високопоставени посетители — валията или по-висшестоящите от него директори по сигурността, ги настаняваше на отсрещните кресла, а самият той стоеше прав. Ерджан беше висок и слаб мъж, с прошарени коси и сплъстена брада, обут със скъпи обувки, а трийсетинагодишният мъж до него, среден на ръст, с пригладени назад и така прилепнали от брилянтина коси, че сякаш току-що е излязъл от банята, сигурно беше адвокатът. Докато си сърбаше кафето, Мюмтаз забеляза, че съм влязъл в стаята, но нито се почувства неудобно, нито се разтревожи, напротив, усмихна ми се, все едно ми се е зарадвал.
— Ела, ела, Невзат! Виж с кого ще те запозная! С Ерджан — с него заедно учихме в академията! Един от легендите в борбата с тероризма. Сигурно си чувал името му. Ерджан Сунгур… А този приятел е…
— Хакан Ямалъ — сам се представи брилянтиненият адвокат. — Юридически съветник на фирмата.
Без да му обръщам внимание, се приближих към бившия полицейски шеф.
— Ерджан Сунгур, Ерджан Сунгур… Да — казах аз, все едно се опитвах да си припомня кой беше. Спрях точно пред него. — Ерджан Сунгур… Вие работите заедно с Адем Йездан, нали?
Ерджан усети вътрешната ми реакция, но се опита да скрие това и рече:
— Прав сте, аз съм ръководителят на охранителна фирма „Звезда и полумесец“.
— И задържаните казаха същото — продължавах да го гледам подозрително и право в лицето. — Феттах и Съддък. Познавате ги, нали?
— Познавам ги — отговори уверено той. — И двамата са наши служители.
— Добре е, че сте искрен в показанията си — отвърнах му аз, потривайки ръце. — Това ще улесни работата ни.
Нещата започнаха да се усложняват и Ерджан заряза играта на благородство.
— Какви показания? — възрази той, избрал да играе с открити карти.
— Вие сте им наредили, на Феттах и Съддък…
Моментално се обърнах към Мюмтаз, без да му дам каквато и да било възможност да се обяснява или да се оправдава.
— Двамата заподозрени, които заловихме в къщата на Недждет, казаха, че там ги е изпратил Ерджан бей.
Усмивката замръзна върху лицето на Мюмтаз. Дали преувеличавах, или наистина положението беше сериозно?
— Не можах да разбера? — най-сетне успя да продума той. Вместо да се обърне първо към мен, отправи поглед към приятеля си Ерджан, но усещайки се, че прави грешка, се извърна към онзи, когото всъщност трябваше да попита — към мен: — Как така? Какво са направили тези хора?
Аз започнах спокойно и подробно да изброявам извършените от тях нарушения:
— Кражба, унищожаване на улики, съпротива на полицията, а може би — и убийство. Един от тях може да е убиецът, спечелил си прозвището Истанбулския касапин.
Директорът на управлението напълно изгуби говор и картина, все едно му беше най-близкият приятел.
— Истанбулския касапин ли?
— Не четете ли вестници, господин директор? Медиите вече наричат така убиеца, извършил трите престъпления — Истанбулския касапин. Оня, който убива жертвите си, като им прерязва гърлата.
За миг настъпи гробна тишина в кабинета на директора. Стана толкова тихо, че чак се чуваше бръмченето на радиотелефоните от съседната стая.
— Момент, момент — възпротиви се Ерджан, усетил, че изпуска положението. — Правите голяма грешка! Феттах и Съддък нямат никаква връзка с убийствата. Вярно е, аз ги пратих в къщата на Недждет…
— Значи, заподозрените казват истината? — натъртих аз, все едно не вярвах на ушите си. — И вие ли сте забъркан в това?
Мургавото лице на Ерджан с неподдържаната му брада потъмня.
— Не съм забъркан в тази работа. Нямам никаква връзка с убийствата. Както и Феттах, и Съддък. Нямаме нищо общо с престъпленията… Слушай, Мюмтаз…