Но Мюмтаз не гледаше колегата си, както преди малко. Доста объркан беше. Усещайки, че се замесва в съмнителни неща, отдавна се беше запитал: „Абе аз какви ги върша?“, и се опитваше да намери отговор на въпроса: „А сега как да се измъкна от това положение?“. Виждайки, че няма да има повече никаква помощ от него, Ерджан отчаяно се обърна към мен:
— Вижте, господин главен инспектор, в голяма грешка сте и аз се опитвам да ви го обясня…
Аз повторих с удоволствие същото, което знаех, все едно не съм чул думите му.
— Разбирам, Ерджан бей, че има нещо странно в цялата работа. Поправете ме, ако греша. Мъжете, които заловихме, казват, че вие сте ги изпратили там…
Бившият полицай със скъпите обувки неспокойно се раздвижи в креслото.
— Съгласен съм, да, аз ги изпратих в къщата на Недждет — прекъсна ме той още преди да съм свършил. — Но не за да крадат. Няма налице такова престъпление…
С широко отворени от учудване очи, все едно съм се сблъскал с нещо, което не е за вярване, го попитах пак:
— Как така няма престъпление? Вижте, пак ви повтарям… Хванахме хората ви в къщата на жертвата Недждет Денизел. С готови за стрелба оръжия. Отгоре на това те не скриха, че са проникнали в къщата с цел грабеж…
Думите ми оказаха въздействие не толкова върху бившия полицейски началник, колкото върху директора на нашето управление. Мюмтаз скочи от стола, все едно под него се беше запалил огън. Толкова обвинения бяха отправени към бившия му колега, че вече не можеше да седи спокойно до него. За да скрие обзелата го паника, ме подкани:
— Защо не седнеш, Невзат? — посочи той към празния стол, от който току-що беше станал. — Сядай на моето място!
— Не се безпокойте, господин директор, добре съм си и така. Вие си стойте до приятеля си.
Или не разбра, или се престори, че не схвана намека ми.
— Не — рече той, заемайки централното място на масата, — това, изглежда, е доста объркан въпрос, сядай и да поговорим спокойно.
Най-сетне беше разбрал! След като истината се стовари върху главата му… Усети, че разследването стига до критична точка, спомни си поговорката „душата ми е по-мила от всичко друго“ и смени плочата. Това, естествено, стопи тутакси приповдигнатото настроение на гостите му. Тревожни облаци покриха сияещото допреди малко лице на адвоката в тъмносиния костюм, той се смали, устните му се свиха и заприличаха на точица. Но не би било вярно, ако кажем, че напълно се бяха сринали. Доколкото разбирах, бившият шеф на полицията не беше от тия, дето толкова лесно се предават. Обърна се към директора, опитвайки се да скрие раздразнението си:
— Мюмтаз, нека ти разкажа какво се случи, не ми дадохте възможност да ви обясня.
— Иска ли питане, Ерджан бей? Ще трябва да ни разкажеш всичко, което искаме от теб. Както знаеш от предишната си професия, ние винаги уважаваме искрените признания.
Като чу думичката „признания“, бившият полицай отново недоумяващо смръщи вежди и се приготви да възрази, но Мюмтаз не му даде тази възможност.
— Да, Ерджан, добре ще е да ни разкажеш.
С портрета на Ататюрк зад себе си, турското знаме отдясно и флага на полицейското управление от лявата страна, Мюмтаз изведнъж отново се превърна в строгия директор на полицията, какъвто си и беше.
— Ти не ми каза това, обаче наистина има нещо съмнително, така че разкажи сега да видим каква е била тази работа?
— Недей така, Мюмтаз! Нищо съмнително няма.
— Как да няма? — този път почти му се сопна Мюмтаз. — Двама от твоите хора влизат в дома на убит човек въоръжени… и отгоре на това заявяват в показанията си, че са дошли да крадат…
— Има и оказана съпротива на полицията, господин директор — вметнах аз съвсем сериозно. — За малко да влязат във въоръжена престрелка с нашите…
— А ти казваш, че нямало нищо съмнително, Ерджан? — възрази остро Мюмтаз, който напълно бе лапнал въдицата и сега нямаше спиране. — Какво още е трябвало да стане? Да ги хванем на местопрестъплението, като прерязват гърлата на жертвите ли?
Ерджан започна да се поти от напрежение, че беше разбран неправилно.
— Какво говориш, Мюмтаз? Какъв нож, какви убийства? Не ме ли познаваш?
Мюмтаз се наведе, подпирайки се на дланите си, намерил верния подход.
— Познавам те, разбира се, че те познавам, Ерджан. Но сега в моргата лежат три трупа, а ние имаме двама заподозрени. Двама души, работещи в твоята фирма.