— Ето това е документът, удостоверяващ, че Адем Йездан е колекционер, а ето и инвентарната книга на притежаваните от него колекции. Има списък на османските и на републиканските монети. Ето вижте — на Фатих, на Сюлейман Законодателя, на Ахмед ІІІ, от периода на Ататюрк и Иньоню. Списък на всички притежавани от него монети.
Протегнах се и погледнах — изглеждаше, че е така, както казва. Удостоверението беше на името на Адем Йездан.
— А ето това са колекционерските документи на Недждет Денизел и инвентарните списъци — каза той, протягайки ги към мен. — Заповядайте, господин главен инспектор, вижте ги и тях…
Дадох на Мюмтаз документите, които бяха в мен, и взех подадените ми от адвоката. Казваше истината — тези документи се отнасяха за Недждет Денизел. В списъците фигурираха и описания на монетите. Разгледах ги по-внимателно и открих характеристиката на монета със звезда и полумесец. Но не разбрах буквите и цифрите, изписани до това описание. Очите ми потърсиха регистрацията и на монетата от времето на Константин. Да, и тя беше там: „Монета на Константин Велики“. Ако това бяха монетите, оставени при труповете на жертвите, значи, нумизматичната колекция е в ръцете на убийците. Но за да съм сигурен, че са същите, трябваше да покажа този регистър и монетите на Лейля Баркън. Беше ми интересно каква ще е и нейната реакция! Но, разбира се, не казах на никого.
— Защо списъците на Недждет са у вас? — вдигнах поглед от регистъра аз. — И колекцията на Йездан — какво търси тя в къщата на Недждет?
След като се спогледаха за миг, адвокатът Хакан взе да обяснява:
— Беше заведено дело срещу Недждет.
— За контрабанда на монети ли?
— Делото започна по тази причина, но се оказа неоснователно. Било клевета на някакъв си иманяр. Накрая спечелихме делото, аз го водех. Затова и регистрите останаха у мен. Що се отнася до това, че колекцията на Адем е в къщата на Недждет…
— За това ще ви разкажа аз — за втори път прекъсна адвоката Ерджан. — Щяхме да правим изложба. В Париж, в Лувъра, в отдела за древни монети. Недждет трябваше да ги покаже на френски експерти, които щяха да пристигнат тук. Затова взе и монетите на Адем бей, понеже той водеше и кореспонденцията с французите.
Сетих се за тайниците в рамките на гравюрите в къщата на Недждет.
— Недждет е съхранявал монетите си в специални отделения в рамките на картините у дома си. И тези на Адем Йездан ли е пазел там?
— Да — усмихна се Ерджан. — Сам беше взел предпазни мерки. Учен, това си е то. Смяташе, че крадците няма да се сетят да търсят там. Слава на Аллаха, до днес нищо не им се е случило на монетите.
Или не знаеше, че са изчезнали, или лично той ги беше взел, та говореше така.
— До днес ли? Как разбрахте, че монетите са откраднати днес?
Лицето му трепна, както можеше да се очаква, погледна ме с широко отворени очи, както трябваше да бъде, и попита, както трябваше да направи:
— Откраднати ли са? Казвате, че монетите ги няма, така ли?
— При това — всичките, крадецът или крадците не са оставили дори една в тайниците.
Опитният полицай и младият адвокат се спогледаха. Вече се уморих да отгатвам дали поведението им беше искрено, или се преструваха.
— Както и да е. Да оставим кражбата настрана. Вие все още не сте ни казали за какво точно сте изпратили хората си в дома на Недждет?
— Убийците ли са откраднали монетите? — скочи Ерджан, все едно не е чул въпроса ми.
— Възможно е. Или пък търсещите лесна плячка, видели в убийството му сгоден случай…
Веднага схвана намека ми.
— Идеята да се изнесат монетите не беше моя. Нямах намерение да вземам нито тях, нито папагала. Адем бей ни нареди да го направим.
— Как е научил за смъртта на Недждет?
— Аз му съобщих, той е в Москва…
Ерджан потвърди онова, което знаехме. От друга страна, пребиваването на Адем в Москва можеше да е и част от добре обмислен и предварително подготвен план — докато шефът е в чужбина, неговите хора извършват убийството. А той си има алиби: „Ама аз бях в Москва. Как бих могъл да извърша убийството?“. Както и да е, в края на краищата истината все някога щеше да излезе наяве.
— Имате ли врагове? — продължих аз да разпитвам. — Тоест Адем има ли врагове? Или Недждет? Нали заедно са работили? Кои са им били противници?