Погледна ме объркано.
— Врагове ли… Доколкото знам, няма такива. Всичко във фирмата е законно. Адем бей много внимава за това. — Потърка брадата си, все едно наистина се е замислил и се мъчи да си спомни какви врагове би могъл да има шефът му. — Има конкуренти, но всички са уважавани бизнесмени. Ръководители на холдинги, собственици на големи хотели, хора от туризма.
Реших да променя малко въпроса си и го попитах:
— Ами Недждет Денизел? Щом е убит, сигурно е имал врагове, нали така? Да знаете някой? Може да ви е казвал?
През погледа на Ерджан проблеснаха лукави пламъчета.
— Да, има. Един доктор, по-скоро — хирург, любовник на бившата жена на Недждет… Казва се…
— Намък. Намък Караман.
— Значи, знаете! Той е бивш терорист. Ранил е двама полицаи. Веднъж е нападнал и Недждет бей. Сграбчил го за гърлото. Докато ги разтърват, за малко е щял да го убие. Има и някакво дружество. Уж за опазване старините на Истанбул… Всичко е само параван за подривната им дейност. Станал доктор човекът и сега иска, прикривайки се зад организацията, да продължи анархистичната си дейност.
Като видя, че го слушаме мълчаливо, се разпали още повече. Убеждаваше ни по всякакъв начин, че какъв по-добър общ враг биха могли да имат двамата от този бивш левичар, затова сигурно и не можа да отговори на въпроса ми кога е станало това спречкване.
— Моля?
— Питам ви кога Намък Караман е хванал Недждет за гърлото?
— Май че преди два месеца… Защото, като научих за случката, му предложих, ако иска, да идем при Намък и да си поговорим с него. Но той не пожела. Страхуваше се да направи нещо, което щеше да е против бившата му жена Лейля. — Обърна развълнуван поглед към мен, все едно е открил кой е убиецът. — Да, господин главен инспектор, според мен този Намък трябва добре да се проучи. Защото не харесваше Недждет. Да не говорим, че в това дружество има разни младежи, които сляпо му вярват. Може да ги е използвал и тях.
Думите на Ерджан раздвижиха и Мюмтаз, който допреди малко седеше съвсем безмълвен.
— Това са важни сведения — рече той, оставяйки инвентарната книга на колекционерите върху масичката. — Аз обаче се сетих за сепаратистите от онзи район. Да не би те да са извършили тези убийства? За да си отмъстят на Адем Йездан, значи… — Посочи към мен и продължи: — Тази сутрин Невзат ни разказа, че те доста приличали на организирана работа. Твърде вероятно е да са дело на някоя терористична организация.
Много по-вероятни убийци от евентуалните терористи обаче бяха и Адем Йездан, и Ерджан Сунгур, и хирургът Намък, и Лейля Баркън, дори и този набрилянтинен адвокат. Нямахме ни най-малкото доказателство или поне улика, че убийствата са дело на терористична организация. Освен това, ако организация го беше извършила, тя все някъде щеше да остави подписа си или „печата“ си. Ако пък не е оставила — щеше да се обади по телефона и да поеме отговорността, да съобщи, че така и така, това го извършихме в името на… или нещо подобно. При все това бившият колега на Мюмтаз доста ентусиазирано прегърна тази версия.
— Защо по-рано не се сетихме за това? Да, допреди две години Адем бей получаваше заплашителни писма. И селата му бяха обстрелвани. Може кюрдските терористи заедно с този левичар, хирурга, да са планирали убийствата.
Макар да имах все още някакви съмнения относно Намък, подобни обвинения обаче бяха още по-скалъпени от ония, които Мюмтаз изказа. Сигурно им беше изгодно да плъзнат разследването в тази посока, но за мен си беше пълна загуба на време.
— Мукаддер Кънаджъ — рекох аз, за да сменя темата. — Чували ли сте името му?
Ерджан и адвокатът с брилянтинените коси млъкнаха. Но се чувстваше тревогата им. Не можеха веднага да кажат „не“, и двамата отместиха погледите си. Познаваха го, но излъгаха.
— Мукаддер Кънаджъ ли? Не, не съм го чувал…
— И аз… кой е той?
— Втората жертва. Която намерихме миналата нощ. — Сигурен бях, че нямаше да приемат и тази версия, но исках да ги попритисна малко. — Бил човек на общината. По градоустройството. И вещо лице, като Недждет Денизел. Затова ви питах, възможно ли е Адем Йездан при проекта си за „Султан Ахмед“ да се е ползвал от услугите му?
— Не, не смятам — отговори Ерджан, но погледът му се плъзна към адвоката. — Ти чувал ли си нещо такова, Хакан?
— Не съм. Ако Адем Йездан не ми е казвал, това е друго нещо… Но не съм чувал името Мукаддер Кънаджъ.
— Ами Шадан Дуруджа? — тихичко добавих аз.