— Сигурно ви надух главите? Какво да правя, когато се заговори за история — и не мога да се сдържа. Макар че вие сте дошли по доста по-важен въпрос тук…
Вдигнах рамене.
— Разследването, с което се занимаваме, не е много далеч от историята. — Посочих към макета и продължих: — По-точно, от историята на Истанбул…
Гледаше ме неразбиращо.
— Всичките убийства са свързани с историята на този град, Адем бей…
Израз на любопитство премина през лицето му, но не задълго. Погледна двамата приличащи си като две капки вода и сякаш клонирани охранители.
— Само за момент, господин главен инспектор — прекъсна ме той и се обърна към бившия ни колега Ерджан, изправил се със скръстени на гърдите си ръце: — Ерджан, ако искаш, отпрати момчетата.
Ерджан тръгна с пъргави крачки към охранителите, наведе се и им прошепна нещо. Като двама легионери, подчиняващи се на заповедите на командира си, те лекичко се изнизаха от салона през първата врата вляво, без да промълвят и дума.
— Казвате, че убийствата били свързани с Истанбул, така ли? — попита Адем Йездан, леко почесвайки тънката си брадичка. — Как стигнахте до това заключение?
Дошло беше време да играем с открити карти.
— Най-вече защото убийците полагат телата на жертвите си винаги на някое историческо място в Истанбул. На важни за този град исторически точки.
Адем Йездан хвана бастуна си с двете си ръце.
— Така е, Ерджан ми поразказа малко.
— А каза ли ви, че оставят и старинни монети в дланите им?
Всъщност това беше въпрос капан. Не бяхме казали нито на Ерджан, нито на медиите за монетите. Само ние и убийците знаехме за тях. Впих поглед в бившия си колега и гледах каква ще бъде реакцията му. Но Ерджан не падна в капана или пък наистина нямаше представа за тях.
— Амиии… не знам… Монети ли оставят?
И Адем Йездан, също като Ерджан, беше отворил широко очи от учудване, дори ченето му беше паднало от смайване:
— Моите монети ли?
Дали това изкривено лице, дали този треперещ глас бяха искрени, или бяха поза на заподозрян, който се опитваше да се прикрие на всяка цена и буква по буква спазваше предварителния сценарий за поведението и реакциите си при евентуален разпит? Трудно беше да се каже. Затова се държах, все едно не съм се усъмнил в нищо.
— Все още не е дошъл ред на вашите. Те са от османския и републиканския период, както ни каза Ерджан бей, нали?
— Така е — обърна се към мен и утвърдително поклати глава домакинът ни. — Да, колекционирам монети от османско време и от Републиката.
— Обаче убийците не използват такива, а от по-ранните периоди — сечени по времето на Визас, Константин, Теодосий ІІ и Юстиниан. Тоест от колекцията на Недждет Денизел…
Премигна няколко пъти.
— Четирима владетели… говорите за четирима владетели и за четири монети… Но престъпленията не са ли три?
Значи, не знаеше за намерената снощи жертва или пък искаше ние да останем с такова впечатление.
— Извършени са четири убийства. Четвъртата жертва е оставена вчера през нощта в страничната уличка до „Ая София“. В дясната й ръка е сложена монета на Юстиниан.
Адем Йездан сухо преглътна.
— Кой? Кой е четвъртата жертва?
Преди да отговоря, се приближих още на крачка до него.
— Теоман Аккан. Архитект — добавих аз, гледайки го право в светлокафявите зеници.
Не успя да скрие растящата в очите му тревога.
— Да не би да го познавате? — настоях аз. — Всичките жертви имат връзка със строителството.
— И ние строим. Да построиш нещо в Истанбул, е по-трудно, отколкото да минеш през иглено ухо. Затова и взех Недждет на работа. Лека му пръст, беше перфектен, знаеше си нещата, много ценен човек. И с Мукаддер бей сме имали разговори. Покойният беше служител в общината, трябваше да контактуваме с него за различните разрешителни и документи. А и с другия починал може да съм се срещал. Когато работиш в туризма, имаш контакти с много хора. Щеш не щеш — запознаваш се с мнозина.
— Това за строителството не е ли малко скромно казано? — измърмори Али. — Вие не строите някакви си сгради, а имате грамаден проект, както ни каза бившият ни колега — посочи той към Ерджан.
— Имаме — отвърна му Адем, без да го погледне. — Огромен проект. Такъв, какъвто Историческият полуостров заслужава да има. Хем да е модерен, хем да е в хармония с миналото. Това е може би най-големият проект на столетието. Със световно значение за туризма, не само за Турция. Мислим да откроим символично всички важни постройки в Историческия полуостров. Не само оцелелите до наши дни като църквата „Света София“, и джамията „Сюлейманийе“, но и онези, които отдавна са били разрушени или са останали единствено в историята. Като например — той посочи с бастуна си към Сарайбурну, където открихме първата жертва, — храма на Посейдон, от който днес не е останала и прашинка, двореца „Буколеон“, който е само една развалина. — Заби края на бастуна си върху „Чемберлиташ“: — И като паметниците, които са били разположени на Константиновия форум. — Вдигна бастуна си още по-нагоре и продължи, докато стигна до онази част от Босфора, където се простираха крепостните стени: — Например ще поставим ударението върху единствения оцелял до наши дни дворец на Текфур, или както е познат — Новия дворец от Влахернския комплекс. Народът в мнозинството си дори не знае за тези исторически постройки. Тоест превръщайки го в един голям бизнес и развлекателен център, ще направим историята и миналото достояние на хората…