— Де да беше само тя! — Пак се обърна към Адем и едно огънче проблесна в погледа му. Но тутакси угасна. — Дори и вашата сграда не би трябвало да бъде тук! — рече той и отново посочи двореца. — Де да можеше този район да е същият като на макета — да е само от исторически паметници. Всъщност само тогава би бил туристическото събитие на столетието!
Адем Йездан не знаеше какво да отговори. И аз се обърках, чудех се как да замажа положението. Май че бях несправедлив към това момче — бях подценил здравия му разум и бързия му ум. Пристрастеният към историята бизнесмен обаче се окопити преди мен.
— Но това е невъзможно, инспектор Али! Големият дворец е бил изоставен преди повече от хиляда години! — рече той и посочи с бастуна си към креслата лежанки. — Но вижте какво направихме ние. В Големия дворец има зала за тържества, която може да се използва от държавни служители. В нея има деветнайсет кресла лежанки. Ето така пренесохме миналото в настоящето. — Направи няколко крачки и докосна едното от тях. — Тук има точно деветнайсет такива. Съвсем същите, като в залата за хранене на Големия дворец. Ето това е, което можем да направим. Не е възможно напълно да съживим този дворец. Там, където някога е бил, сега са хиляди жилища, офиси, да не говорим, че от стотици години се е строило и достроявало.
Али не обърна ни най-малко внимание на оправданията, нито на човека, който се мъчеше да доказва правотата си.
— Де да не се беше застроявало толкова… Че да не се събираха днес толкова лешояди върху тези съкровища…
Макар откровено да отправяше обиди към него, Адем Йездан не се ядоса, или пък много умело успя да прикрие нервността си. Вместо него нашият бивш колега му се озъби:
— Обаче не се е случило така, инспектор Али. Много тежки думи изричате… Вижте Адем бей колко благородно и възпитано се държи…
— Моля те, Ерджан — остро го прекъсна шефът му. — Аз добре го разбирам инспектор Али. Той е от хората, които много обичат родния си град. — Разбиращо погледна помощника ми със светлокафявите си очи. — Вярвайте ми, и на мен ми гори отвътре. И аз като вас все си викам — де да не се беше случило това застрояване. Но сега вече е много късно. Прав сте — има много люде, които се впускат в туризма, без да знаят и копче за историята на този град! И аз съм против тях! Но без да се направят инвестиции, без да се открият нови хотели и търговски центрове, няма как да презентираме този град пред света. Тези неща не се решават с емоции, инспектор Али. Историята и туризмът са доста преплетени едно в друго…
Помислих си, че ей сега Али ще му отвърне нещо троснато, но не го направи. Само обърна гневен поглед към макета на Големия дворец, все едно го пращаше по дяволите. Адем Йездан се възползва от тази ситуация и се обърна към мен:
— Ако искате, да минем в съседната стая, господин главен инспектор — предложи той, сочейки към средната врата отсреща. — Там е тихо, ще говорим по-спокойно.
Историята се пише с кръв
Може и да беше по-удобна за разговори тази стая, но определено не беше тиха. Още щом влязохме в просторната и светла стая с грамадна махагонова маса, кожени фотьойли и ръчно тъкан вълнен килим на пода, се разнесе приветствен глас:
— Здравейте! Аз съм Теодора! Добре дошли в двореца ми!
Птицата беше в голяма клетка пред кадифеното перде в цвета на шампанското. Щом ни видя — и се раздвижи върху пръта си, поклащайки се напред-назад и повтаряйки поздрава си:
— Добре дошли в двореца ми!
Съвсем същият папагал, като Крал Визас в дома на Недждет Денизел! Пепелявосиво тяло, червена опашка, малки като мъниста очи, впиващи се с любопитство в хората. Като видя Али, сякаш се развълнува повече, обърна главата си към него и се придвижи по-напред.
— Здравейте! Аз съм Теодора! Добре дошли в двореца ми!
— Теодора май много ви хареса, инспектор Али — рече Адем с усмивка на лицето си, може би за да разведри малко напрежението. — Не към всеки е така дружелюбна!
И за мен беше полезно атмосферата да стане по-приятелска, затова продължих темата за папагала:
— И Крал Визас много хареса Али! — добавих аз, леко докосвайки с показалеца си клетката със сивата птица. — Вярно, да не би да са нещо братя с папагала в къщата на Недждет Денизел? Много си приличат…
Адем с любов погледна папагала в клетката, развълнува се, все едно гледаше собственото си дете:
— Може да се каже, че са роднини… Крал Визас е на трийсет и две години, а тази госпожица е все още на осемнайсет…