— Все си мисля за полумесеца и звездата — рече Али, който, откакто намерихме монетата, все търсеше отговор на измъчващия го въпрос. — Да не би основателят на града да е бил турчин! Нали са изсекли звезда и полумесец върху монетата, та…
— Турчин ли? — На лицето на Лейля се появи подигравателна усмивка. — Аллах добро да ви даде, Али бей, но говорим за преди две хиляди и седемстотин години. Тогава прадедите ни все още са яздели коне в степите на Средна Азия.
Като не получи очаквания отговор, Али се поразстрои.
— Кои са били тогава онези хора?
— Гърците.
От лошо по-лошо! Лицето на нашия посърна съвсем от разочарованието на разбитите му надежди.
— Гърците ли?
— Да, гърците. — Лейля усети обаче как Али наистина се натъжи и се опита да го поразведри: — Но не се косете — не е толкова често срещано явление да са на небето месечината и звездата. Затова и много народи, живели хиляди години преди нас, са превърнали в свой символ това необичайно нещо. Например шумерите са използвали полумесеца и звездата. Освен това, както казах преди малко, Хеката е древногръцката богиня на Луната. И жителите на Византион може да са решили, че също като бога на моретата Посейдон и Хеката им помага, и да са повярвали, че единството на луната и звездата е нещо свещено.
Но Али изобщо не беше убеден в това.
— Аллах, Аллах, за пръв път чувам тази гръцка история…
Макар в гласа му да прозвуча открито недоверие, Лейля не изглеждаше ни най-малко засегната.
— Но си е така, Али бей. Византион е основан от колонистите, дошли от древногръцкия град Мегара. А името Византион означава „градът на Визас“.
— Същият ли, чието име носи папагалът? — с любопитство попита Али. — Вярно, кой е тоя Визас?
— Кралят на колонистите, дошли от Гърция. Всъщност той е една легендарна личност. Прието е, че крал Визас е основателят на града.
Обърна страницата и се появи една друга монета. На предната страна се виждаше изображението на един брадат воин с шлем на главата, а върху него се виждаше надписът „Визас“.
— Ето този човек. Разбира се, това е предполагаемото му лице. Защото тази монета е изсечена от римляните цели шестстотин и повече години след основаването на Византион. По времето, по което е живял самият крал, все още не са секли собствени монети, защото градът е бил съвсем малък. — Посочи с ръка към рисунката на двореца „Топкапъ“ и ограждащите го стени. — Границите му не са били много по-големи, отколкото площта на нашия дворец. Византион израства по времето на римляните и чак тогава се превръща в световен град.
И аз бях учуден не по-малко от Али. Макар да знаех, че първото име на града, в който са живели прадедите ми, е Византион, чак толкова подробности не знаех! Въпросът на Лейля, която отново се намести във фотьойла, сложи край на чуденето ни.
— Къде беше монетата, като я намерихте?
Беше станала отново сериозна, но вече го нямаше този неин вид на високопоставен държавен чиновник. Погледът й изразяваше тъга, примесена с тревога.
— Беше в ръката му… Намерихме я в дланта му.
Не се учуди изобщо, само поклати глава с разбиране, сякаш говорехме за нещо, което й беше много добре известно.
— Дали убиецът е искал да ни каже нещо с тази монета? — попитах аз, за да я накарам да ни каже каквото знаеше. — Има ли някакъв смисъл в това, тази старинна монета да се постави в дланта на жертвата?
— Не съм сигурна — отвърна тя и отново отметна с ръка спусналите се върху лицето й кичури. — Ако тълкуваме това според древногръцката митология, можем да смятаме, че убийците са сторили добро на Недждет. Защото пари са се поставяли върху очите или тялото на умрелите, за да преминат спокойно реката на скръбта Ахерон в подземното царство на Хадес. Мъртъвците били погребвани с монета под езика, за да има с какво да платят на лодкаря Харон, превозващ душите на умрелите през реката. Ако не намерели пари върху телата, мъртвите не можели да преминат и били обречени да се лутат по бреговете й цяла вечност.