Посочи надписа CONOB отдолу на монетата:
— Да сте забелязали дали върху намерената от вас монета има този надпис?
Веднага си спомних — имаше го!
— Какво означава това?
— Че е лята в Константинопол. CON е „Константинопол“, OB е от думата „Obrizum“, означаваща чисто злато — отговори тя и придърпа книгата към себе си. — Да, значи, убийците са искали да насочат вниманието върху Юстиниан — замислено промърмори тя.
Ето в това вече не бях напълно убеден!
— Към Юстиниан или към „Света София“?
Подпря с длан лицето си и замислено ме загледа.
— Вярно, и по-рано обсъждахме този въпрос, нали така? — отговори тя и повтори казаното вчера в Цистерните: — Важното е да решим дали убийствата са свързани с този град, или с неговите владетели?
— Според мен са свързани с града — казах аз с желанието да я попритисна малко. — Убийците искат да привлекат вниманието ни не към владетелите, а към значимите градски паметници.
Макар и косвено, думите ми съдържаха обвинение към Дружеството за защита на Истанбул и тя моментално разбра, че членовете му са най-малкото сред заподозрените.
— И едното, и другото ще ни отведат към едно и също — най-вече силните владетели са допринасяли за развитието и за красотата на града.
— Но нали вие бяхте казали, че Теодосий ІІ не е бил силен император?
— Да, но приближените му са били силни личности. Много силни! Докато той е бил още невръстно дете, от негово име страната е управлявал императорският регент Антемий, който е бил велик държавник! А и сестра му Пулхерия, много умна и амбициозна жена, никога не го е оставяла сам.
Не, разказите й не бяха достатъчни.
— Добре, да кажем, че е така… И все пак трябва да има някакъв смисъл в това, че жертвите винаги са оставяни пред някой прочут исторически паметник. Да вземем Юстиниан например… След въстанието Ника буквално е изградил този град от нищото…
Погледна ме учудено, но и с одобрение:
— Въстанието Ника, значи… Виждам, че доста добре сте проучили историята на Източен Рим, Невзат бей! Добре, много добре!
— Ааа, не чак толкова! Това са случайни знания… Но няма значение, питам се защо все пак „Ая София“? Убийците спокойно можеха да изберат и базиликата при Цистерните. Защото и тя е от времето на Юстиниан. Или защо са избрали Константиновата колона? За да откроят Константин, спокойно биха могли да изберат и Хиподрума. Доколкото знам, Константин го е завършил.
— Или Влахернския дворец — тихо и замислено каза тя. — И там е важно историческо място.
— Точно това казвам и аз! Защо не оставиха втория труп там, при Големия дворец?
Мълчание изпълни стаята.
— Ако питате мен — продължих да обяснявам теорията си, — са искали да подчертаят, че този град е бил столица на Римската империя. Защото Константиновата колона е била издигната точно за това. Не е ли така?
Леко поклати глава.
— Може и да сте прав. Ако не смятаме храма на Посейдон, и това е важен византийски паметник. Константиновата колона, крепостните стени и „Ая София“ наистина са паметници, символи на този град.
Бях започнал да си мисля, че съм я убедил, когато леко отметна с ръка падналите над челото си коси и отново премина в отбрана:
— Но тези паметници същевременно са изградени и за да покажат силата на владетелите. Да вземем „Света София“ — Юстиниан казва, че е издигнал този храм за християнския свят. Като знак на вярата си в Бога. За да може народът да се срещне със своя Бог в тази най-голяма църква на света. Но в действителност дали е така? Не мисля. Всъщност храмовете са предизвиквали повече почит и уважение към построилите ги владетели, отколкото към самия Бог. Императорът е бил считан за Божията сянка на земята. Така че храмовете, издигани уж в името на Всевишния, всъщност са напомняли, че владетелят е земният помощник на Бога. Храмовете не само обезсмъртяват името на създателя си, но и засилват уважението на народа към него. Как иначе Юстиниан би могъл да доведе двама гении като Исидор от Милет и Антемий от древния Трал цели пет години да ръководят десетте хиляди души, заети в изграждането на „Света София“? — Очите й пламнаха, сякаш си беше спомнила някакъв много важен детайл. — Но Юстиниан е имал и друга специална причина да издигне този храм — за да обезсмърти любимата си, съпругата си Теодора. Ако сте обиколили храма, сигурно сте забелязали — на онези великолепни колони са изписани с главни букви монограмите и на двамата. Също като логата на големите фирми днес. Тоест „Света София“ е колкото храм, толкова и величествен паметник, изграден от безумно влюбения император за любимата му жена…