— Прав сте, все още не сме чак толкова влиятелни — каза той, запремигвайки начесто, но после отново впери поглед в мен. — Да кажем, че в цялата тази работа има забъркан някой, комуто никак не се харесва подновяването на делото, защото се страхува да не би участниците в него да кажат истината.
— За Адем Йездан ли говорите?
— Да — решително отвърна той. — Точно за този негодник става въпрос. Способен е на всичко, за да се отърве.
Намък обвини в убийство бизнесмена в туристическия бранш със същата лекота, с която Адем беше обвинил самия него.
— Добре, но защо той да се плаши от преразглеждане на делото?
— Изгуби ли това дело, не само племенниците му ще отидат в затвора, но самият той ще загуби трилиони.
Да, нещата малко по малко се изясняваха, или пък Намък се стремеше да прехвърли подозренията от себе си към Адем Йездан.
— Как така племенниците му ще попаднат в затвора?
— Защото „Дерсаадет“ е анонимно дружество, а Адем Йездан е човекът в сянка. От правна гледна точка не носи никаква отговорност. Ако по време на делото фирмата „Дерсаадет“ бъде призната за виновна, най-много да затворят младите му племенници от Хакяри, чиято най-голяма цел в живота е да са предани на чичо си.
Така значи — „Дерсаадет“ било анонимно дружество! Затова Зейнеб не е успяла да открие нищо по делото за Адем Йездан, защото то не е било срещу самия него, а срещу дружеството! Било е заведено срещу управителите на „Дерсаадет“!
— Затова замесените в делото ги избиват един по един…
Възелът започна да се разплита.
— Момент, момент… казвате, че всички жертви са свързани с делото, така ли?
— Не, вие го казахте.
— А, не, аз не съм казвал подобно нещо, а само, че жертвите са свързани със строителството в квартал „Султан Ахмед“ — стрелнах аз с недоверчив поглед Намък. — Ако има нещо, което знаете, моля, не го крийте!
Въодушевлението му изведнъж секна.
— Не крия нищо, господин главен инспектор… Не съм сигурен, че жертвите са измежду свързаните с делото хора. Обаче няма да се учудя ни най-малко, ако се окаже вярно. Това се опитвам да обясня и на вас. Ако тези петима души са свързани с делото, ако показанията, които са щели да дадат, са били важни, възможно е Адем Йездан да ги е премахнал и да е намислил да стовари вината върху нас. И всичките тези препратки към владетели, монети, исторически паметници може да са нарочно инсценирани ритуали, за да насочат вниманието ви върху нас.
Не беше невъзможно. И сигурно си струваше да се помисли върху това. Но не ми вършеше никаква работа да го показвам сега. Беззвучно се засмях.
— Защо се смеете?
Престорих се, че едва се сдържам.
— Извинете ме, извинете ме.
— Не разбирам, нещо много смешно ли казах?
— Не, не е за това, което казахте — отвърнах аз, уж овладял смеха си. — А защото съвсем същите неща каза за вас и Адем Йездан. Разбира се, не едно към едно. Но беше толкова сигурен, че вие сте убиецът, колкото и в това, че името му е Адем.
— Долен негодник! — изруга Намък. — Той е истинският убиец!
— Имаше интересни версии всъщност — прозвуча гласът ми по такъв начин, че и самият аз се учудих. — Според него извършените от вас убийства нямали никаква връзка с историята на града…
— Аз не съм извършил никакво престъпление — прекъсна ме Намък.
— Според Адем Йездан, той така твърди, сте ги извършили от ревност.
— От ревност?!
— Така каза. Уж Лейля е искала да се разделите и е мислела да се върне отново при Недждет.
— Тоя мръсник! — избухна отново Намък. — И долен лъжец!
— Даже един ден останала в къщата на Недждет и Адем, като дошъл на сутринта, ги видял и двамата по пижами.
От гняв лицето му се беше издължило, една вена на слепоочието му беше започнала да пулсира.
— Негодник! Какви ги измисля само!
— Кое не е истина?
— Вярно е, че се скарахме с Лейля! Но не защото щяла да ме изоставя — каза той, задъхвайки се от гняв, и пое дълбоко въздух, преди да продължи. — Това не са неща за разказване… Тия са пълни безсрамници, посягат вече и към личния ни живот…
— Извинете, не искам да се бъркам в интимните ви отношения, но се налага заради разследването да ви попитам…
— Знам, знам. Да ви кажа, Невзат бей, Лейля винаги е била по-взискателна към любовта ни от мен. Не защото я обичам по-малко, тези неща не се мерят, но да кажем, че Лейля започна връзката ни. И тя е, която трепери над мен. Понякога това може и да е доста досадно. Затова се и скарахме. Тя преживя голяма травма заради Недждет, който я мамеше с младата си секретарка. И недоверието й в мъжете нарасна. Ревнуваше ме буквално от всички. Каквото и да направех, не можех да предотвратя това нейно чувство. Една вечер бяхме останали с една млада учителка в дружеството, двамата имахме разни неща за вършене и се бяхме задълбочили всеки в своите дела. После си направихме чай и се разприказвахме… — Сигурно забеляза многозначителното ми изражение и натърти: — Повярвайте ми, не съм лъгал Лейля. Не бих могъл да причиня това на една жена, която вече е била наранена. Както и да е. Онази вечер Лейля беше дошла да ме вземе и като ме видя да си приказвам с младата учителка, направо побесня. Без нищо да попита, без да се опита да разбере, се нахвърли да ме обвинява. Вече минаваше полунощ, бях уморен и търпението ми се беше изчерпало. Аз също малко грубовато й отвърнах. И вижте какво стана! Грабна чантата си и изскочи на улицата! Така се бях изнервил, че не тръгнах да я догонвам. Защото направи такава детинщина! Обикаляла като луда по улиците, после отишла в един бар на „Бейоглу“ с някакви колеги от университета, които срещнала случайно. В същото заведение бил и Недждет. Като видял колко е разстроена, веднага се нахвърлил като лешояд! Лейля не му отказала да пийнат по нещо, но не му казала защо е в това състояние. После така се напила, че не можела да се държи на краката си. И Недждет я завел у тях. Ето това е случката, за която ви е разправял и Адем Йездан, негодникът му с негодник! Бил ги видял по пижами! Естествено, и Лейля го е видяла. И веднага разбрала, че е сгрешила, тръгнала си моментално, дори без да остане за закуска. И първо дойде при мен, извини ми се и ми разказа за случилото се. Защото много добре знаеше, че тия гадняри ще изфабрикуват някоя клюка. Нали виждате какво ви е разказал на вас!