Гледахме Истанбул откъм морето. Нашия Истанбул — града на откраднатите ни мечти… Столицата на плячкосаните ни спомени… Престолнината на ограбеното ни щастие… Крепостта на пречупените ни надежди… Кралицата на нашата тъга… Красавицата, пленена от насилници… Префиненото коварство, ширещо се навсякъде… Плодородието, завладяно от алчността… Гледахме града, за който не можехме да сторим друго, освен да жертваме кръвта си… Гледахме нашата улица, нашата градина, нашата къща, нашия гроб…
Гледахме Истанбул откъм морето — Невзат, Демир и аз. Истанбул, потънал в мъгли…