Али не беше свършил, но млъкна, щом видя Зейнеб да влиза в стаята с пакет памук, лепенки и одеколон в ръце. Гледаше я с изумление, сякаш не можеше да повярва на очите си. Тя спокойно сипа одеколон върху памука. Силна лимонена миризма заля хола. Али се смръщи не защото не харесваше аромата на лимон, а защото Зейнеб помагаше на хората, извадили оръжие срещу тях. А може би я ревнуваше от двамата. Ако не бях аз, пак щеше да наговори врели-некипели и да вдигне кавга. И самата Зейнеб забеляза гневните му погледи, но не се притесни ни най-малко. Съвсем спокойно изтри кръвта от лицата на двамата и залепи раните им с лейкопласта. Нямаше нужда повече да тества търпението на Али, който се клатеше като махалото на развален часовник.
– Добре, а сега ми кажете кои сте вие? – обърнах се аз към черноокия красавец с дългите мигли.
– Аз се казвам Феттах, господин главен инспектор – отговори ми онзи, който заради закопчаните си с белезници ръце зад гърба все още не можеше да седне удобно на дивана. – А това е Съддък. Ние сме служители в охранителната фирма „Аййълдъз“144.
144 Буквално означава „Звезда и полумесец“. – Б. пр.
Не беше истина! И тримата едновременно се сетихме за намерената монета с полумесеца и звездата отзад и се спогледахме смаяно.
– А да не би логото ви да е крал Визас? – иронично го попита Али.
Вместо Феттах, отговори папагалът:
– Здрасти! Аз съм Крал Визас. Добре дошли в двореца ми! Аз съм Крал Визас!
На Али му писна и той рязко стана и изнесе приятелчето си заедно с клетката в другата стая. Върна се и все едно нищо не е било, отново попита Феттах:
– Да не би крал Визас да ви е логото?
Феттах или не разбра, или се направи на неразбрал.
– Не е крал Бойзас – отговори той, с труд произнасяйки името на основателя на града. – Звезда е, изписана вътре в полумесеца. Също като на турското знаме...
– Значи, ви е бащиния туй знаме! Използвате го за всякаква търговийка! – ядосано го прекъсна нашата луда глава.
– Не, инспекторе, грешно ме разбрахте, ние, значи, от уважение избрахме това лого...
– Млъквай бе! От уважение било...
– Добре, добре! – спрях аз наежено тръгналия към човека Али. – А какво търсехте тук?
– Ние, ние сме хора на Адем бей, господин главен инспектор! На Адем Йездан.
Ето че отново се сблъсквахме с този Адем Йездан! Но обяснението на Феттах беше още по-любопитно.
– Адем бей и Недждет бей бяха съдружници – започна той, но като видя смаяните ни лица, натъртено продължи: – Вярно е, кълна се! Лека му пръст на Недждет Денизел, но заедно с Адем бей се занимаваха с антики... Адем бей имаше голямо доверие на покойния...
– Антиквар ли е този ваш Адем? – обади се пак Али. – Къде му е магазинът на тоя човек?
– Адем бей има много магазини. Вие за кой точно питате? Има магазин за антики на „Нишанташъ“, в Капалъчаршъ има магазин за килими, а в Бодрум – почивен комплекс, в Анталия има хотел... а сега ще строи нещо голямо в „Султанахмед“. Щяло да е най-голямото в Европа, а не нещо ей така. Адем бей е много богат.
– Той да не ви е главатар на племето тоя Адем бей?
– Адем бей ни е по-голям брат – поправи го Феттах, – нашият господар, нашият ага, той е всичко за нас.
В гласа му вече нямаше страх и гледаше с назидание. Зейнеб попречи на помощника ми да му натрие отново носа.
– Каква е охранителната фирма?
– Нали ви казах, инспектор Зейнеб, че Адем бей има много бизнеси. Вместо да плаща на други за охраната, той си е направил своя собствена охранителна фирма. А шефът й е бивш полицай – Ерджан. Може да го познавате – Ерджан Сунгур.
– Да, нас той ни прати тук, Ерджан – потвърди Съддък, който, откакто се срещнахме, не си беше отварял устата.
В този миг се откриха двата му едри заешки зъба отпред. За зла врага, Аллах го беше създал огромен здравеняк, но както беше белязал Феттах с женствени очи, така беше надарил и Съддък със заешки зъби, които разпръскваха естествения страх, внушаван от масивното му телосложение.
– Защо Ерджан ви изпрати тук? – попита Зейнеб, която също като мен искаше веднага да мине към същината на нещата. – Какво търсехте в къщата?
– Дойдохме да вземем парите – откровено си призна Феттах. – Като казвам „пари“, значи, за исторически пари иде реч. Такива, каквито ги има по музеите, значи... От злато, сребро, желязо, такива, значи.