– Ние това всъщност го знаем – прекъснах го аз, като видях, че разводнява нещата, без да стига до същността. – Вие ни разкажете какви са били връзките между Адем Йездан и Недждет Денизел?
– Ами аз точно това се опитвам да направя, господин главен инспектор... Адем бей иска да отвори в „Султанахмед“ най-големия на Балканите бизнес център, който да е вдъхновен от архитектурата и културата на хилядолетните цивилизации на Историческия полуостров. Улиците, магазините, ресторантите, градините ще са вдъхновени от тези различни култури. Аз съм виждал макета – наистина е нещо приказно! Елинският период, римският период, османският период и годините на Републиката – нищо не е пропуснато или забравено... Но този район е първостепенно защитена зона. Адем бей е образован човек, който преди всичко – преди културата, преди историята – уважава законите. И за да не направи нещо грешно, е взел при себе си като съветник и експерт Недждет Денизел. И Недждет му казва кое може и кое не може да се прави в този защитен район.
„Или като крадат някое минаре, в какво трябва да го опаковат?“, мина ми през ума, но сметнах за по-правилно да не споделям засега тази си мисъл с останалите и само попитах:
– Ами нумизматичната колекция на Недждет? Защо Адем Йездан се интересува от нея?
Леко помръдна в стола си, като някой несправедливо обвинен и напълно невинен човек.
– Ето това се опитвам да ви кажа! Нумизматичната колекция не е на Недждет Денизел. Честно казано – има две колекции.
Дали не ни лъжеше тоя човек?
– Две ли?
– Да, две, това искам да разясня от самото начало. Недждет се увличаше по монети от Рим и Източен Рим... а Адем бей – от османските и републиканските.
– Да – отново се опита да се намеси и адвокатът. – Мога да ви покажа колекционерския му сертификат и регистъра на монетите му.
Наведе се и взе скъпата черна кожена чанта между краката му. Леко побутна кафето си, което се беше превърнало в горчива отрова за него от момента, в който бях влязъл в стаята, и сложи чантата си на малката масичка отстрани. Извади два документа и два подвързани тефтера.
– Ето това е документът, удостоверяващ, че Адем Йездан е колекционер, а ето и инвентарната книга на притежаваните от него колекции. Има списък на османските и на републиканските монети. Ето вижте – на Фатих, на Сюлейман Законодателя, на Ахмед ІІІ, от периода на Ататюрк и Иньоню. Списък на всички притежавани от него монети.
Протегнах се и погледнах – изглеждаше, че е така, както казва. Удостоверението беше на името на Адем Йездан.
– А ето това са колекционерските документи на Недждет Денизел и инвентарните списъци – каза той, протягайки ги към мен. – Заповядайте, господин главен инспектор, вижте ги и тях...
Дадох на Мюмтаз документите, които бяха в мен, и взех подадените ми от адвоката. Казваше истината – тези документи се отнасяха за Недждет Денизел. В списъците фигурираха и описания на монетите. Разгледах ги по-внимателно и открих характеристиката на монета със звезда и полумесец. Но не разбрах буквите и цифрите, изписани до това описание. Очите ми потърсиха регистрацията и на монетата от времето на Константин. Да, и тя беше там: „Монета на Константин Велики“. Ако това бяха монетите, оставени при труповете на жертвите, значи, нумизматичната колекция е в ръцете на убийците. Но за да съм сигурен, че са същите, трябваше да покажа този регистър и монетите на Лейля Баркън. Беше ми интересно каква ще е и нейната реакция! Но, разбира се, не казах на никого.
– Защо списъците на Недждет са у вас? – вдигнах поглед от регистъра аз. – И колекцията на Йездан – какво търси тя в къщата на Недждет?
След като се спогледаха за миг, адвокатът Хакан взе да обяснява:
– Беше заведено дело срещу Недждет.
– За контрабанда на монети ли?
– Делото започна по тази причина, но се оказа неоснователно. Било клевета на някакъв си иманяр. Накрая спечелихме делото, аз го водех. Затова и регистрите останаха у мен. Що се отнася до това, че колекцията на Адем е в къщата на Недждет...
– За това ще ви разкажа аз – за втори път прекъсна адвоката Ерджан. – Щяхме да правим изложба. В Париж, в Лувъра, в отдела за древни монети. Недждет трябваше да ги покаже на френски експерти, които щяха да пристигнат тук. Затова взе и монетите на Адем бей, понеже той водеше и кореспонденцията с французите.
Сетих се за тайниците в рамките на гравюрите в къщата на Недждет.