– Недждет е съхранявал монетите си в специални отделения в рамките на картините у дома си. И тези на Адем Йездан ли е пазел там?
– Да – усмихна се Ерджан. – Сам беше взел предпазни мерки. Учен, това си е то. Смяташе, че крадците няма да се сетят да търсят там. Слава на Аллаха, до днес нищо не им се е случило на монетите.
Или не знаеше, че са изчезнали, или лично той ги беше взел, та говореше така.
– До днес ли? Как разбрахте, че монетите са откраднати днес?
Лицето му трепна, както можеше да се очаква, погледна ме с широко отворени очи, както трябваше да бъде, и попита, както трябваше да направи:
– Откраднати ли са? Казвате, че монетите ги няма, така ли?
– При това – всичките, крадецът или крадците не са оставили дори една в тайниците.
Опитният полицай и младият адвокат се спогледаха. Вече се уморих да отгатвам дали поведението им беше искрено, или се преструваха.
– Както и да е. Да оставим кражбата настрана. Вие все още не сте ни казали за какво точно сте изпратили хората си в дома на Недждет?
– Убийците ли са откраднали монетите? – скочи Ерджан, все едно не е чул въпроса ми.
– Възможно е. Или пък търсещите лесна плячка, видели в убийството му сгоден случай...
Веднага схвана намека ми.
– Идеята да се изнесат монетите не беше моя. Нямах намерение да вземам нито тях, нито папагала. Адем бей ни нареди да го направим.
– Как е научил за смъртта на Недждет?
– Аз му съобщих, той е в Москва...
Ерджан потвърди онова, което знаехме. От друга страна, пребиваването на Адем в Москва можеше да е и част от добре обмислен и предварително подготвен план – докато шефът е в чужбина, неговите хора извършват убийството. А той си има алиби: „Ама аз бях в Москва. Как бих могъл да извърша убийството?“. Както и да е, в края на краищата истината все някога щеше да излезе наяве.
– Имате ли врагове? – продължих аз да разпитвам. – Тоест Адем има ли врагове? Или Недждет? Нали заедно са работили? Кои са им били противници?
Погледна ме объркано.
– Врагове ли... Доколкото знам, няма такива. Всичко във фирмата е законно. Адем бей много внимава за това. – Потърка брадата си, все едно наистина се е замислил и се мъчи да си спомни какви врагове би могъл да има шефът му. – Има конкуренти, но всички са уважавани бизнесмени. Ръководители на холдинги, собственици на големи хотели, хора от туризма.
Реших да променя малко въпроса си и го попитах:
– Ами Недждет Денизел? Щом е убит, сигурно е имал врагове, нали така? Да знаете някой? Може да ви е казвал?
През погледа на Ерджан проблеснаха лукави пламъчета.
– Да, има. Един доктор, по-скоро – хирург, любовник на бившата жена на Недждет... Казва се...
– Намък. Намък Караман.
– Значи, знаете! Той е бивш терорист. Ранил е двама полицаи. Веднъж е нападнал и Недждет бей. Сграбчил го за гърлото. Докато ги разтърват, за малко е щял да го убие. Има и някакво дружество. Уж за опазване старините на Истанбул... Всичко е само параван за подривната им дейност. Станал доктор човекът и сега иска, прикривайки се зад организацията, да продължи анархистичната си дейност.
Като видя, че го слушаме мълчаливо, се разпали още повече. Убеждаваше ни по всякакъв начин, че какъв по-добър общ враг биха могли да имат двамата от този бивш левичар, затова сигурно и не можа да отговори на въпроса ми кога е станало това спречкване.
– Моля?
– Питам ви кога Намък Караман е хванал Недждет за гърлото?
– Май че преди два месеца... Защото, като научих за случката, му предложих, ако иска, да идем при Намък и да си поговорим с него. Но той не пожела. Страхуваше се да направи нещо, което щеше да е против бившата му жена Лейля. – Обърна развълнуван поглед към мен, все едно е открил кой е убиецът. – Да, господин главен инспектор, според мен този Намък трябва добре да се проучи. Защото не харесваше Недждет. Да не говорим, че в това дружество има разни младежи, които сляпо му вярват. Може да ги е използвал и тях.
Думите на Ерджан раздвижиха и Мюмтаз, който допреди малко седеше съвсем безмълвен.
– Това са важни сведения – рече той, оставяйки инвентарната книга на колекционерите върху масичката. – Аз обаче се сетих за сепаратистите от онзи район. Да не би те да са извършили тези убийства? За да си отмъстят на Адем Йездан, значи... – Посочи към мен и продължи: – Тази сутрин Невзат ни разказа, че те доста приличали на организирана работа. Твърде вероятно е да са дело на някоя терористична организация.
Много по-вероятни убийци от евентуалните терористи обаче бяха и Адем Йездан, и Ерджан Сунгур, и хирургът Намък, и Лейля Баркън, дори и този набрилянтинен адвокат. Нямахме ни най-малкото доказателство или поне улика, че убийствата са дело на терористична организация. Освен това, ако организация го беше извършила, тя все някъде щеше да остави подписа си или „печата“ си. Ако пък не е оставила – щеше да се обади по телефона и да поеме отговорността, да съобщи, че така и така, това го извършихме в името на... или нещо подобно. При все това бившият колега на Мюмтаз доста ентусиазирано прегърна тази версия.