147 Юстиниан се намесва в делата на Църквата и преследва и екзекутира манихеи, еретици и езичници. – Б. пр.
Беше дошло времето да навлезем в темата, която всъщност ме вълнуваше.
– Интересен император е бил този Юстиниан. Но сега нас ни интересува Теодосий, изградил Златната порта. По-точно, Теодосий ІІ, или който и да е там по ред, това вие ще кажете.
Лейля се позасмя.
– Защо се смеете?
– Защото говорите за императора като за някой от вашите заподозрени.
Засрамих се, но не исках да разбере.
– Какво да се прави, Лейля, като не става въпрос за урок по история, а за разследване на убийство.
– Не се засягайте веднага! Всъщност това ми харесва у вас. Както и да е. Носите ли монетите?
– Да – отвърнах аз, оглеждайки се наоколо.
Върху немного широката платформа имаше две жени и един мъж, говорещи на испански. Всъщност и те бяха застинали пред празния каменен взор на Медуза и не бяха в състояние да ни видят, но дори и пред чужденци не исках да обсъждам въпроси, касаещи разследването. Затова я попитах:
– Тук ли искате да ги разгледате? Понеже аз нося и инвентарните колекционерски книги.
– На Недждет ли? – присви очи със съмнение. – Къде сте ги намерили?
– Даде ми ги адвокатът на Адем Йездан. Той водел делото, заведено срещу Недждет.
Думите ми явно бяха прозвучали убедително и я поуспокоиха.
– Ясно. Мога ли да ги видя?
– Разбира се – отговорих аз и отново се огледах наоколо. – Но ви казвам, че ще е по-спокойно, ако отидем в някое кафене... ако има наблизо.
Посочи някъде в тъмнината зад нас.
– Има едно под стълбите на изхода, но е тъмно. Няма да мога да видя нито монетите, нито да прочета описанията в регистъра. – Кимна към една редица дървени пейки на няколко метра от нас, точно под лампите. – Вижте, тук е закътано. Можем да седнем. Повечето от посетителите искат да видят Медуза. Никой няма да ни безпокои тук, а и светлината е достатъчна.
Значи, ще е при Колоната на Маркиан148 във „Фатих“
148 Колоната на Маркиан, или на турски Къзташъ, е паметник, построен в Константинопол през 455 г. Той е от червено-сив египетски гранит. Основата е четириъгълна, очертана от четири плочки от бял мрамор. Колоната е направена с коринтски капител, може би основа за статуя на император Маркиан. – Б. пр.
Червената светлина от лампата беше достатъчна. Настанихме се на дървените скамейки, извадих колекционерския регистър от чантата си и го подадох на Лейля. Забелязах, че докато го слагаше в скута си, очите й се насълзиха, но сега не му беше времето да разгадавам смесените чувства, които изпитваше към починалия си бивш съпруг.
– Виждали ли сте преди това тези регистри? – бързо изстрелях аз въпроса си, за да не допусна каквото и да било разчувстване.
Спря да разлиства страниците и с рязко кимване на главата отрече:
– Не, никога, сега за пръв път ги виждам.
Възможно беше и да е така. Ако Недждет е станал колекционер нумизмат, след като са се разделили вече, Лейля можеше да не знае нищо за регистрите. Извадих от чантата си и монетите на Византион и Константин и съзнателно оставих вътре тази на Теодосий.
– Тези вчера ги видяхте – подадох ги на Лейля аз. – Сега бих искал от вас да проверите дали фигурират в колекционерския му регистър. Аз погледнах, но се боя да не направя погрешна преценка. Все пак и вие да ги прегледате...
– Разбира се – взе тя монетите от ръката ми. – Първо погледна монетата на Византион, след това прелисти страниците на инвентарната книга. – Византион, Византион... да, ето тука е. – Взе да чете написаното в регистъра и едновременно да сравнява надписите върху монетата в ръката си. – Хъъъм, монетата със звездата и полумесеца. Лице – бюст на богинята Хеката, да, ето го. Да видим и задната страна. Надпис „Византион“, да, ето го и него. Звезда и полумесец. АЕ 18 мм, 3,85 грама. – Вдигна глава и ме погледна: – Без съмнение е същата монета.
След това отново се вглъби в регистъра.
– Да видим сега Константиновата монета... Да, ето – аверс: бюст на Константин. – Вдигна монетата към светлината. – Да, лицето е същото, да видим сега и задната страна. Виктория седи отдясно, върху щита, който е на коленете й, има надпис VOT XXX... а в тази част и мястото, където е сечена монетата...