Пак я погледна.
– Да, прав сте, Невзат! И тази монета е от колекцията на Недждет Денизел.
Сега беше моментът да й покажа и третата. Извадих прозрачното найлоново пликче.
– А това е оставената в третата жертва монета.
Взе я в ръцете си и промърмори:
– Ъъъъм, солидус...
– Моля?
Вдигна я към лампата и обясни:
– Това значи, че е златна. Като монетата на Константин. – Изведнъж се развълнува: – Теодосий ІІ... Да, както предположих, не е на Теодосий Велики, а на неговия внук, Теодосий ІІ.
Дядото Теодосий, внукът Теодосий Еди-кой си... Нямах ни най-малка представа кои са тия императори и какво са извършили. Затова не знаех и какво да кажа, само търпеливо чаках обясненията на директорката на музея.
– Да, ето тук, от лицевата страна е бюстът на Теодосий ІІ... – Погледна отново монетата и замислено продължи: – Ами да, и тази монета е от колекцията на Недждет...
Значи, нумизматичните сбирки на Недждет и Адем бяха в ръцете на убийците. „Дано не избият толкова хора, колкото са монетите в колекциите!“ – мина ми през ума.
– Странното е, че след Константин са избрали Теодосий ІІ – обади се Лейля, все едно си говореше сама на себе си. Обърна се към мен, подаде ми монетата и повиши глас: – Теодосий ІІ не е бил толкова важен за римската история император...
Взех късчето злато и преди да го върна обратно в чантата, попитах:
– Между Константин и Теодосий има голям период от време, нали?
– Теодосий ІІ – веднага ме поправи тя. – Както казах, за разлика от внука си, Теодосий е бил важен император. Затова го наричат и Теодосий Велики. Последният владетел на неразделения Рим. Разделянето на Източен и Западен Рим става възможно след неговата смърт, през 395 г.
Това обяснение не ми говореше нищо. Чак като затворих чантата си, тя отговори на въпроса ми, който ме занимаваше:
– Да, между управлението на Константин Велики и Теодосий ІІ минава доста време – Константин умира през 337 г., а Теодосий ІІ се ражда през 401-ва. – Вдигна очи към тухления таван на цистерната и взе да пресмята: – Какво прави това? Шейсет и четири години. През това време са управлявали различни императори. – Погледна ме в лицето, все едно очакваше отговор от мен, и прошепна: – А и Теодосий ІІ е бил незаконороден и е управлявал незаконно...
– Как така?
– Извинявайте – рече тя, но на лицето й отново се появи дяволита усмивка. – Смята се, че Теодосий ІІ е копеле. Разпространено е мнението, че майка му Евдоксия е била леконравна жена, а мъжът й Аркадий я мамел с красиви дворцови служители. Но не това е важното, а как Теодосий е станал неправомерно император, след като не е бил законен наследник. За това изиграва роля и ранната смърт на баща му Аркадий. Теодосий ІІ е бил само на седем години, когато е станал император.
– На седем? – смаяно казах аз.
Гласът ми прокънтя толкова силно, че последната от минаващите покрай нас група туристи, една симпатична възрастна жена, не се сдържа, обърна се и ме изгледа укорително. Лейля Баркън не я беше забелязала.
– Да, на седем години. Но никога не е бил владетел в истинския смисъл на думата. Страната е управлявал императорският регент Антемий, но и след неговата смърт юздите на властта не попадат в ръцете на Теодосий ІІ. Този път започва да управлява по-голямата му сестра Пулхерия, която е била изключително грозна жена и заявявайки, че се е посветила на Исус, е дала обет за целомъдрие. Тя не се е интересувала толкова от светските дела, а единствено от това, да бъде провъзгласена за светица. И страстно е преследвала тази си цел. До самия си край, с всички средства, дори и след като горкият й по-малък брат Теодосий ІІ паднал по време на лов и умрял. Тя продължила да плете дворцовите си интриги, докато не склопила очи.
– Значи, собственикът на тази монета е бил само марионетен император? – попитах аз, кимвайки към чантата си.
Леко вдигна добре оформените си вежди.
– Не е било съвсем така... И Теодосий ІІ е извършил важни неща, но винаги е оставал в сянката на другите.
– Какви са били тези важни дела?
– Например той е основал първия университет149 в съвременния смисъл на думата в този град. Открит през 425 г., той е имал 31 катедри. Учели са се и латински, и гръцки. – Замълча и се загледа в платформата, но не след дълго продължи: – Казахте, че сте намерили трупа при Златната порта, нали?
149 Това е т.нар. Магнаурска школа, в която е преподавал Константин Кирил Философ и се е учил цар Симеон. – Б. пр.
– Да, при вратата на затвора „Йедикуле“, която вече не се използва.