Дори не изслуша обясненията ми и продължи да говори сякаш на себе си:
– Теодосиевите стени... Разбира се, че ще е там. Това е най-важното дело, извършено от Теодосий ІІ. Внушителните градски стени, простиращи се в две редици от Златния рог до Мраморно море. И най-впечатляващият вход през тях за града е Златната порта. На латински – Porta Laurea. През която завръщащите се от военните си походи императори са влизали тържествено в града. – Впи блесналите си очи в мен. – Връщам си думите назад, Невзат бей. Колкото и да е незначителен иначе Теодосий ІІ, достатъчно е само, че е изградил стените, за да бъде споменавано името му векове наред. Стените, които стотици години са пазили този град.
Изобщо не ми пукаше дали Теодосий ІІ е важна личност, или не. Важното за мен бе да разбера защо убийците са оставили третата си жертва пред Златната порта. Затова я попитах направо:
– За вас има ли някакъв особен смисъл това, че са оставили жертвата там, пред Златната порта? Какво са искали да ни кажат убийците с това?
Погледът на пъстрите й очи застина като водите под платформата под нас.
– За мен по-важното е – прошепна тя – дали посланието, което убийците ни оставят, е свързано със самия град, или с владетелите на града? Да, Невзат бей, мисля си, че ако намерим отговора на този въпрос, следващите жертви на убийците... – Внезапно замълча, усетила, че е казала нещо грешно, обърна се към мен и се опита да се поправи. – Надявам се да няма такива, но ако има и следващи жертви...
– Не се съмнявайте – съвсем хладнокръвно казах аз, – че ако не открием убийците, ще има и нови жертви. Моля ви, продължете!
– В такъв случай бихме могли да предвидим местата, на които биха ги оставили... Само да можем да разберем, дали убийствата са свързани с града, или с неговите владетели...
Разсъжденията й бяха правилни.
– Доколкото знам, крал Визас не е бил римлянин – подчертах аз различието на първата от двете други монети, които държеше в ръцете си. А някакъв заселник от Гърция.
– Прав сте, не е бил римлянин. Не е бил и римски император. Бил е само крал.
– Но в ръката на първата жертва открихме монета от основания от него град. Значи, това не е римска, а византийска монета.
Вдигна показалеца на дясната си ръка и възрази:
– Но монетата се отнася не към периода на Визас, а е била сечена през римско време. Спомнете си, когато дойдохте у дома, показах ви я и в книгите ми.
Спомних си, но исках да съм напълно сигурен.
– Това съвсем сигурно ли е? Доказано ли е научно?
– Разбира се. Тази монета е била сечена по времето, когато Византион е бил управляван от римляните. Трябва да е било по времето на Август или Тиберий150. В първите десетилетия на новата ера. Когато градът все още не е бил столица. Тоест много преди да стане Константинопол.
150 Октавиан Август управлява Римската империя 41 години – от 27 г. пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е. С управлението му започва ера на относителен мир, известен като Pax Romana. След продължителните погранични и граждански войни мирът в Средиземноморския свят цари повече от 2 века. Август е наследен от своя доведен и осиновен син Тиберий. – Б. пр.
Всички тези дати и стари имена на града и на управлявалите императори ме объркваха. Затова я попитах още веднъж:
– Значи, вие мислите, че престъпленията са свързани с владетелите?
На лицето й се изписа несигурност, все едно е поставена пред доста трудна ситуация. И вместо да ми отговори, се изправи.
– Да повървим ли?
Нямаше как, и аз станах и тръгнах с нея. Платформата се беше изпълнила с хора. Трябва още някоя група туристи да се бе изсипала. Отговори на въпроса ми чак след като се измъкнахме от англоговорещата тълпа.
– Не съм сигурна. Да, може убийствата да са свързани с града. Но ако трябваше да избирам някоя от тези две възможности, щях да се спра на свързаната с владетелите. Защото убийците винаги оставят препратка към тях.
– Но само чрез монетите – опитах се да й обърна внимание върху този факт. – Можеше да оставят първата жертва пред някой храм, свързан с крал Визас. Например храма на Посейдон. Вие казахте, че там имало и такъв – там, където Недждет Денизел ви е предложил да се омъжите за него.
– Така беше. – Киселата усмивка, появила се на лицето й при споменаване името на първия й съпруг, изчезна след секунди. – Но когато анализираме нещата, ще се ръководим ли от мястото, на което са оставяни жертвите, или от монетите в дланите им?
– И от двете. Дори трябва да гледаме как точно са извършени престъпленията. Както и фигурата, която очертават телата.
В очите на Лейля Баркън проблясна любопитство.