– Вие разказвахте – заговори тя и тръгна отново. – Че ръцете на жертвите като върха на стрела сочели в определена посока. Накъде всъщност?
Положението на трите трупа отново премина пред очите ми.
– Ръцете на Недждет сочеха към „Чемберлиташ“. Тези на Мукаддер Кънаджъ, когото открихме на „Чемберлиташ“, сочеха по посока на затвора в „Йедикуле“. А пръстите на Шадан Дуруджа, открит снощи почти пред стените – към Златната порта. По-скоро, зад Златната порта.
– „Месе“ – прошепна тя. – Главната улица, образуваща гръбнака на Константинопол. Императорът, влизащ в града през Златната порта, е минавал по този булевард, за да стигне в двореца си. Имало е безброй паметници покрай този път. Истината е, че сега повечето са празни места, където се разхождат ветровете.
– Ние трябва да имаме предвид онези, които са просъществували. Както знаете, последните две жертви са оставени на запазили се до днес исторически места. Само първата жертва открихме на Сарайбурну, на мястото на предполагаемо светилище. Значи, не трябва да се ограничаваме само с „Месе“, може да са и паметници покрай историческата главна улица.
– Има логика – замислено отвърна Лейля. – Но в това пространство има такова множество от църкви, дворци, форуми, паметници, пристанища, базилики, че... Става дума за един много голям град... За столицата на огромна империя. Студийският манастир151, Форумът на Бовис, Форумът на Аркадий152, Форумът на Теодосий153, Форумът на Константин154, Филоксеновата цистерна155, Хиподрумът, „Ая София“, Големият дворец, са първото, което ми идва наум, и всяко едно от тези места, дори цистерната, където сме сега, би могло да бъде сред посочените...
151 Студийският манастир „Свети Йоан Кръстител“ се намира на седмия хълм на Цариград Ксиролоф, където във византийската епоха се е намирал столичният квартал „Псаматия“. Манастирът е бил построен през 462 г. от патриция и бивш консул Студий, един от преселилите се по заповед на император Константин ІІ римски сановници в Цариград. Главният храм на манастира е бил „Свети Йоан Предтеча“, едноапсидна трикорабна базилика. – Б. пр.
152 Флавий Аркадий (Flavius Arcadius) (377/378–408) е бил император на източната половина на Римската империя от 395 г. до смъртта си. Аркадий е по-големият син на Теодосий I и Елия Флацила и брат на Хонорий, който става император на Западната Римска империя. След избавлението от готската заплаха в Константинопол е започнат строежът на Форума на Аркадий и триумфална колона в чест на императора, въпреки че не са завършени до края на управлението му. – Б. пр.
153 Форумът на Теодосий (наричан още Таврически форум, т.е. Форум на бика, а днес площад „Баязид“) е бил създаден още по времето на император Константин І, а при Теодосий І бил преустроен. В средата му е имало колона, подобна на Траяновата в Рим. – Б. пр.
154 Форумът на Константин е построен в основата на старите стени на Константинопол. Бил е кръгъл по форма и е имал 2 монументални врати от изток и запад. – Б. пр.
155 Филоксеновата цистерна (на турски Бинбирдирек – „хиляда и една колони“, макар колоните да са 224), е изградена през V в. Намира се между Форума на Константин и Хиподрума в Истанбул. Първоначално е била построена под двореца на Антиохий. – Б. пр.
Права беше, но и ние не можехме така да седим и да чакаме с вързани ръце убийците отново да извършат престъпление.
– Така е, но убийците действат по някаква логика, която ние все още не сме разгадали. И дори да не е съвсем систематизирано, досега са действали в определен хронологичен ред. Крал Визас, Константин, Теодосий ІІ... Дори между тях да има продължителни периоди от време, все пак се движат от миналото към настоящето.
– Разбрах какво искате да кажете – прекъсна ме Лейля, – значи, трябва да набележим важните паметници, изградени в този град след времето на Теодосий ІІ.
– Да. Точно това исках да кажа. И трябва те да са се запазили досега. Убийците избират да оставят жертвите си точно пред такива исторически паметници.
– Така излиза – съгласи се тя. – Всъщност, като се замислим, и паметникът на Ататюрк, където е оставена първата жертва – Недждет, може да се смята за такова място, историческа забележителност.
– Този паметник е първият на Ататюрк в Турция. Негов автор е австриецът Хейнрих Крипел156. През 1926 г. е издигнат на пиедестала в Сарайбурну.
156 Хейнрих Крипел (Heinrich Krippel) (1883–1945), е австрийски скулптор, познат в Турция с паметниците на Ататюрк в няколко града – Истанбул, Коня, Анкара, Афионкарахисар и др. Бил е поканен от Мустафа Кемал Ататюрк, който лично му е позирал за статуите. – Б. пр.