– Юстиниан – прогърмя мощен глас над мен. – Императорът върху коня е великият Юстиниан. Онзи, който е доизградил „Ая София“ във вида й, в който я познаваме днес. Но, разбира се, статуята отдавна е разрушена.
Обърнах глава така, както бях приклекнал. До главата ми стърчеше мъж с дървен бастун с дръжка от слонова кост в дясната си ръка, облечен в светлокафяв костюм без яка. Изправих се. Беше среден на ръст, с широки рамене, як мъж, с изцяло обръсната глава, поради което кестенявите му вежди изпъкваха върху лицето му, а землистите му на цвят очи, засенчени от дългите мигли, бяха още по-впечатляващи. Посребрените му ненатрапващи се мустаци и тънката брадичка около челюстите допълваха физиономията му.
– Здравейте!
Усмихваше се, но не бях сигурен колко искрена беше тая негова усмивка.
Протегна ръка.
– Аз съм Адем Йездан. А вие?
– Невзат – стиснах и аз в отговор ръката му. – Главен инспектор Невзат. – Кимнах към Али: – А този колега е Али, инспектор Али.
– Здравейте, инспектор Али! Добре дошли!
Продължи да говори, без да изчака какво ще му отговори Али, извръщайки глава към статуята пред „Ая София“:
– Ние, жителите на Истанбул, много не си даваме сметка, но Юстиниан е един от императорите, извършили най-големите добрини за този град. Съградил е отново разрушения от бунтовете Ника170 град, превърнат в развалини. Не говоря само за „Ая София“, а и за Големия дворец, Банята на Зеуксипос, всички сгради по улица „Пазарийери“ към „Фатих“, обновил е Сената... Можем да го сравним само с нашия султан Сюлейман Законодателя. И двамата са живели в най-великолепния век на своите империи...
170 Въстанието Ника са градски бунтове през 532 г., довели до масово насилие и значителни разрушения. Името идва от паролата, която метежниците използвали помежду си: „Ника“ („побеждава“). – Б. пр.
Смаяно слушах Адем Йездан. Срещу мен беше не някакъв груб печалбар, а човек, познаващ историята на града и влюбен в Истанбул също толкова, колкото и Лейля Баркън. Освен това говореше без никакъв диалект, съвсем правилен турски, на който можеха да завидят дори родените и израсли тук истанбулци. Посочи с бастуна си императора на кон.
– Всъщност и любовният им живот си прилича – рече той с усмивка. – И двамата са имали по една жена, изиграла важна роля в живота им. Теодора на Юстиниан и Рустем султан – на Сюлейман. Въпреки приказките на някои, че тези две жени са ги тласнали в грешна посока, двамата велики владетели никога не са се отказали от своите любими. И двете пък са си отишли от този свят преди самите императори. – Сякаш се опасяваше да не би да го разберем погрешно, леко повдигна пръста от дръжката на бастуна си и продължи: – Но приликите помежду им не свършват дотук. Макар да са допринесли за изграждането на важни паметници за града, най-често се споменават с двата големи храма, издигнати от тях – църквата „Света София“ и джамията „Сюлейманийе“... Двата безсмъртни шедьовъра на този град – каза той и продължи с чувство на гордост: – Да, нашият Сюлейман Великолепни, разбира се, че превъзхожда с нещо Юстиниан – бил е добър поет. Сигурно знаете двустишието му: „Хората най-много почитат държавниците и държавата, но в живота няма нищо по-ценно от глътката здраве“.
В отговор на нашето мълчание широка и сърдечна усмивка се разля по лицето му и той някак си извинително се обърна към нас.
– Сигурно ви надух главите? Какво да правя, когато се заговори за история – и не мога да се сдържа. Макар че вие сте дошли по доста по-важен въпрос тук...
Вдигнах рамене.
– Разследването, с което се занимаваме, не е много далеч от историята. – Посочих към макета и продължих: – По-точно, от историята на Истанбул...
Гледаше ме неразбиращо.
– Всичките убийства са свързани с историята на този град, Адем бей...
Израз на любопитство премина през лицето му, но не задълго. Погледна двамата приличащи си като две капки вода и сякаш клонирани охранители.
– Само за момент, господин главен инспектор – прекъсна ме той и се обърна към бившия ни колега Ерджан, изправил се със скръстени на гърдите си ръце: – Ерджан, ако искаш, отпрати момчетата.