– Ако не ви затруднява, едно средно сладко турско кафе за мен!
– А на мен едно нескафе! – поиска си и Али, разпрострял краката си нашироко и настанил се удобно. – Да е чисто – без захар и без мляко.
Точно такова му и прилягаше – яко кафе за силен полицай като нашия! Без нищо, но силно!
Докато Лейля поръчваше на някого по телефона кафетата, Али се беше вторачил в зюмбюлите, също като мен преди малко.
– Красиви цветя!
Лейля затвори телефона, но не го разбра и попита:
– Какво? Ааа, за цветята ли говорите? – Погледна ги с любов и възхищение и добави: – И как ухаят!
Разбрах какво целеше Али и за да предотвратя вероятността да постави жената в неудобно положение, като я попита дали са от нейния любим, тутакси смених темата:
– Ако искате, да минем направо на въпроса, че нямаме много време...
Лейля скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на фотьойла.
– Добре, Невзат бей, и аз имам един въпрос. Не можахме да говорим спокойно по телефона, но сега да ви попитам – дали намерихте монета в дланта на жертвата от снощи?
– Намерихме.
– От времето на Юстиниан ли?
Поклатих утвърдително с глава.
– От времето на Юстиниан, но този път ръцете на убития не бяха разположени във формата на стрела, а разтворени на двете страни. А монетата беше в дясната му ръка.
Това, че беше променена формата на тялото, изобщо не я впечатли, само попита:
– А носите ли монетата със себе си?
– За съжаление, не я нося. Не знаех, че ще се срещнем...
– Но сте я видели все пак, нали така? – Докъде искаше да стигне? – Значи, можете да я разпознаете? Ако видите снимка, сигурно ще можете да посочите монетата.
Без да дочака отговора ми, подаде голямата отворена книга, която стоеше пред нея на бюрото. Познах я – беше същата книга, която видях снощи у тях. Дали я беше донесла тук, предполагайки, че ще дойдем? Или случайно я беше взела? Засега премълчах този и някои други неудобни въпроси, които смятах да й задам, и погледнах страниците на отворената книга. Директорката на музея ги разлистваше една по една.
– Ето – каза тя, сочейки снимката на някаква златна монета. – Такава ли е намерената от вас?
Поднесе книгата пред очите ми, така че видях и най-малката подробност от снимката.
– Да, на лицевата страна е бюстът на Юстиниан, с шлем на главата и облечен в броня. С надпис IVSTINIANVS – отвърнах аз и загледах изображението на задната част на монетата. – Хъммм, отзад е едно ангелоподобно създание, държащо скиптър във формата на кръст...
– Виктория – поправи ме Лейля. – Римското име на гръцката богиня на победата. Но сте прав – по-късно под влияние на християнството тази богиня ще се превърне в ангел.
Посочи надписа CONOB отдолу на монетата:
– Да сте забелязали дали върху намерената от вас монета има този надпис?
Веднага си спомних – имаше го!
– Какво означава това?
– Че е лята в Константинопол. CON е „Константинопол“, OB е от думата „Obrizum“, означаваща чисто злато – отговори тя и придърпа книгата към себе си. – Да, значи, убийците са искали да насочат вниманието върху Юстиниан – замислено промърмори тя.
Ето в това вече не бях напълно убеден!
– Към Юстиниан или към „Света София“?
Подпря с длан лицето си и замислено ме загледа.
– Вярно, и по-рано обсъждахме този въпрос, нали така? – отговори тя и повтори казаното вчера в Цистерните: – Важното е да решим дали убийствата са свързани с този град, или с неговите владетели?
– Според мен са свързани с града – казах аз с желанието да я попритисна малко. – Убийците искат да привлекат вниманието ни не към владетелите, а към значимите градски паметници.
Макар и косвено, думите ми съдържаха обвинение към Дружеството за защита на Истанбул и тя моментално разбра, че членовете му са най-малкото сред заподозрените.
– И едното, и другото ще ни отведат към едно и също – най-вече силните владетели са допринасяли за развитието и за красотата на града.
– Но нали вие бяхте казали, че Теодосий ІІ не е бил силен император?
– Да, но приближените му са били силни личности. Много силни! Докато той е бил още невръстно дете, от негово име страната е управлявал императорският регент Антемий, който е бил велик държавник! А и сестра му Пулхерия, много умна и амбициозна жена, никога не го е оставяла сам.
Не, разказите й не бяха достатъчни.
– Добре, да кажем, че е така... И все пак трябва да има някакъв смисъл в това, че жертвите винаги са оставяни пред някой прочут исторически паметник. Да вземем Юстиниан например... След въстанието Ника буквално е изградил този град от нищото...