– Коя е втората султанска джамия?
Джеваз ефенди отговори, без да се замисли и за секунда:
– Джамията „Баязид“. Направена е от сина на Фатих – Баязид. И тя има кюллийе. Знаете къде се намира, нали? На площад „Баязид“.
Джамията „Баязид“ беше в същата посока, в която сочеха отрязаните ръце на жертвата. Дали пък там не беше мястото, на което щяха да оставят следващия труп? Джеваз ефенди обаче неправилно изтълкува замисления ми вид.
– Но ако ме питате коя е най-красивата сред султанските джамии, разбира се, че отговорът ми ще е: „Сюлейманийе“.
Ами ако убийците оставят труповете на всеки от хълмовете?
Зейнеб докосна с дългата линийка в ръката си джамията „Сюлейманийе“, извисила се върху най-забележителния хълм на Босфора. Беше разпуснала косите си още в джамията, изглежда, и леко се беше гримирала. Дали защото знаеше, че и Али ще присъства на съвещанието? И така да беше, нищо в държанието й не го издаваше. Гледаше със сериозен вид огромната карта на Историческия полуостров върху стената на тъмната и без прозорци лаборатория и говореше нещо. Вътре зад градските стени върху картата бяха изрисувани и римските, и византийските, и османските дворци, църкви, цистерни, джамии, кюллийета, медресета, чешми, тюрбета, с една дума – бяха нанесени малки картинки на всички значими паметници от всички исторически епохи. Зейнеб беше залепила червени кръгчета по местата, на които бяха открити жертвите, и ги беше номерирала от едно до пет. Вътре в кръгчетата веднага биеха на очи и направените от нея бележки. Достатъчно беше да се приближиш малко – и спокойно можеше да ги разчетеш: 1. Сарайбурну: Храмът на Посейдон, Недждет Денизел, археолог, историк на изкуството, монета на крал Визас. 2. Площад „Чемберлиташ“: Константиновата колона, Мукаддер Кънаджъ, градоустройствен инженер, монета на Константин Велики. 3. Йедикуле: Златната порта, Шадан Дуруджа, журналист, монета на Теодосий ІІ. 4. „Ая София“: музеят „Ая София“, Теоман Аккан, архитект, монета на Юстиниан. Следваше случаят с една жертва и две места: 5. Джамията „Фатих“ и музеят „Топкапъ“: Фазлъ Гюмюш, бивш заместник-кмет, монета на султан Мехмед Фатих.
В този момент всички се бяхме вторачили в историческите паметници върху картата и обсъждахме къде ще бъде оставена шестата жертва.
– И аз мисля като Джеваз ефенди – продължи Зейнеб. Дългата линийка в ръката й все още сочеше към джамията „Сюлейманийе“. – Ще оставят новата си жертва при най-величествения молитвен дом, издигнат по волята на най-силния след Фатих владетел – Сюлейман Великолепни, тоест при джамията „Сюлейманийе“.
– Но между Фатих и Сюлейман Законодателя има още двама силни султани – обадих се аз, навеждайки се напред, за да облекча болката в гърба си, която още ме мъчеше. – Внукът на Фатих от сина му Баязид ІІ, султан Селим І Явуз. Освен това има и кюллийета. Да оставим настрана факта, че ръцете на последния убит Фазлъ Гюмюш сочат в обратната посока, убийците спокойно биха могли да изберат за място на новата си жертва и кюллийето на Баязид.
Зейнеб не ми възрази. И как би могла, когато убийците за четири дни бяха стигнали от основателя на Византион крал Визас до Константинийе, обявен за столица на османците от султан Мехмед Фатих? Грубо пресметнато, за няколко дни бяха направили две хилядолетно пътуване във времето. Кой знае какъв щеше да е следващият им ход.
– Сетих се нещо друго – развълнувано се намеси Али. – Нещо, за което не бяхме помислили...
Докато ние със Зейнеб разследвахме обезглавеното тяло на бившия заместник-кмет Фазлъ Гюмюш, той беше отишъл до куриерската фирма да разпита за изпращача на пощенската пратка с главата на жертвата. Получените от него описания бяха същите, като нашите – брадатият мъж дал някаква лична карта на служителя във фирмата, но тя се оказала на втората жертва – на Мукаддер Кънаджъ.
– Нещо, за което не се бяхме сетили – втурна се към картата върху стената Али, който дотогава стърчеше пред прозореца. – Или сме се заблудили, или убийците не действат на исторически, а на географски принцип.
За какво говореше това момче?
– Истанбул е построен върху седем хълма, нали така? – поясни той, с бързи крачки стигна пред картата и заби пръст в клюна на орела, на който приличаше изображението на Историческия полуостров.
– Сега да видим Сарайбурну кой по ред хълм е?
– Първият хълм. Разбира се, там е не само Сарайбурну, но там са и дворецът „Топкапъ“, „Ая София“, „Султанахмед“...
Макар думите ми леко да го объркаха, той продължи разпалено да обяснява: