– Благодаря ви, наистина, това са важни сведения и макар в момента да не изглеждат много свързани, разказаното от вас ще придобие друг смисъл, когато допълним останалите части на картината, и несъмнено ще е от голяма полза.
Изглеждаше съвсем отчаяна и ми се стори, че ще се разплаче, но не го направи. Само извърна поглед към джамията – може би най-внушителният и красив молитвен дом, запазващ османския силует на града. Разглеждаше едно по едно, сякаш се страхуваше да не ги нарани и с поглед дори, малките и големите сребърни куполи, каменните кулички, изящните арки, фино изработените чудни минарета, прозорците по стените, които те караха да затаиш дъх. Внезапно се обърна към мен и със странно изражение в очите ме попита:
– Вие не сте дошли тук на разходка, нали?
– Не – отвърнах аз, опитвайки се да скрия усмивката си. – Вие не изказахте някакво предположение, но ние си помислихме, че шестата жертва ще бъде оставена пред „Сюлейманийе“.
Засрамено прошепна:
– Не исках да съм причина нито за собственото си, нито за вашето разочарование. Но и аз си мислех, че последната жертва ще бъде оставена тук. Имаше три вероятности – джамиите „Сюлейманийе“, „Баязид“, „Шехзаде“.
– „Шехзаде“ важна джамия ли е?
Изобщо не ми беше минало през ум за нея! Може, докато ние пазехме периметъра пред двете кюллийета, убийците преспокойно да са оставили следващата си жертва там.
– Важен паметник ли е тази джамия – „Шехзаде“? – разтревожено повторих въпроса си аз.
– Как да не е? – гласът й прозвуча малко надменно. – Синан казва за нея, че е от времето на чиракуването му, но е едно от основните му творения. Сюлейман Великолепни я е направил за рано починалия си син Мехмед. Всъщност кюллийето е било започнато още преди смъртта на принца. Така че вероятно то е било строено за самия Сюлейман. Но след смъртта на сина му било наречено на името на принца.
– Трябва да е поне толкова важен паметник, колкото и „Сюлейманийе“ – вече сериозно се бях притеснил аз и усетих, че повишавам тон. – След като и Синан е казал, че е „чирашко произведение“ – изрекох още по-високо.
Изглежда, усети, че е проявила грубост, и смекчи тона си:
– Разбира се, „Сюлейманийе“ е по-различна – каза тя, но все още звучаха назидателни нотки в гласа й. – Вярно, че Синан нарича това свое прекрасно творение „ученическо“, „калфаджийско“, но не я подценявайте, нали ви казвам...
Нямаше да я пренебрегнем, разбира се, но каквото имаше да става, вече бе станало. Нищо друго не ми оставаше, освен да се моля убийците да не са се появявали там снощи.
– Прав сте, „Сюлейманийе“ е наистина уникална.
Видя, че замълчах замислено, и сигурно реши, че думите й са ме обидили, затова поиска да се реваншира. Посочи към великолепното творение на Синан и рече:
– Това е едно архитектурно и инженерно чудо. „Сюлейманийе“ е паметник, символизиращ османското величие. Нали знаете – четирите минарета показват, че Сюлейман е четвъртият султан, управлявал в Истанбул. – Приведе глава и се загледа в изящните минарета, извисили се в съвършената синева на небето. – Виждате ли, те имат общо десет шерефета189. Прилепените до джамията минарета са с по три шерефета, а онези в средата на двора – с по две.
189 Шерефе е вид балкон на минарето, откъдето се чете призивът за молитвата. – Б. пр.
Известно време помълча, докато с възхита гледаше минаретата.
– Това тук не е само джамия, има медресе, библиотека, начално училище, болница, имарет190, място за гости, с една думи, цял жилищен комплекс. Кюллийетата като „Сюлейманийе“ са били като малки архитектурни острови насред османския град. Те същевременно отразяват и световъзприемането на Османците – например грижливо изградената джамия и сградите вътре в очертанията на комплекса са изработени с изключително старание, но обкръжаващите ги пространства са оставяни така, без да бъдат оформяни специално. Архитектът бил отговорен само за постройките в рамките на кюллийето.
190 Имаретите са благотворителни институции, широко разпространени в османската държава, в които се раздавала безплатна храна на бедни, поклонници, дервиши и др. Имаретите обикновено са част от вакъфски комплекс или дервишко теке. – Б. пр.
Част от това беше ми разказал и Джеваз ефенди, но последните й думи ми се сториха доста интересни.
– Макар че османските архитекти, съградили тези великолепни произведения, с лекота са могли да благоустроят и околните пространства. Но обществото, в което са живели, вярванията му, традициите му са ги възпрепятствали. В османско време животът е бил затворен в себе си. Хората са гледали света от двора на джамиите и кюллийетата, не са чувствали нужда от широки пътища, големи площади, паркове и други такива.