– Ало, Невзат бей, как сте! Нещо лошо ли се е случило?
– Не, не – опитвах се да скрия тревогата си аз. – Всичко е наред. Извинявам се, че ви будя посред нощите. Но се случи нещо, което оневинява Намък.
– Така ли? – гласът й изведнъж прозвуча съвсем бодро. – Какво?
– Изглежда, открихме убийците.
– Хората на Адем Йездан? – веднага избълва тя каквото й беше в ума.
– Това не мога да ви кажа, но ще ни трябва папката с делото.
– На кое дело?
Явно още не можеше да схване.
– Делото, което Дружеството за защита на Истанбул е завело срещу Адем Йездан. Трябват ни имената на пострадалите хора. Можем да ги получим и от съда, но не искам да губим време. Непременно ще ги има в документацията на дружеството. За вас може и да е трудно, но ако отидем заедно двамата...
– Няма нужда – радостно прозвуча гласът й. – Аз трябва да имам копие от документите по делото вкъщи. Ако ли не, мога да ги намеря в компютъра на Намък.
Това беше най-добрата новина през тази нощ!
– Чудесно! Може ли да погледнете папката с делото и да ми кажете имената на пострадалите?
– Разбира се, само че преди това трябва да я намеря – гласът й вече звучеше леко напрегнато. – Да ви потърся аз по-късно?
– Разбира се, ще почакам. Но всяка секунда ни е важна. Моля ви да побързате!
– Не се притеснявайте, ще ви звънна веднага щом я открия!
Тъкмо затворих на Лейля и Али влезе в стаята.
– С кого разговаряте, шефе?
– С Лейля – отговорих му аз и се обърнах към двамата пазачи зад него: – Колеги, бихте ли ни оставили за няколко минути насаме?
Без да дочака отговора им, Али затръшна вратата право в лицата им. Гледаше ме с изпълнени от любопитство очи, очаквайки да чуе за какво съм разговарял с Лейля.
– Жената е много влюбена в Намък – взех да си измислям аз разни неща. – По три пъти ми звъни да ме пита как е той в ареста. И сега пак ме потърси, та се опитвах да я успокоя. Сигурно ще продължи да ми звъни, докато не го освободят. Както и да е, ти успя ли да откриеш нещо долу?
Отчаяно поклати глава.
– Не, нито бележка, нито каквото и да е писано на хартия. Нищо не успях да намеря. А вие?
Гледах право в очите своя помощник, който ми имаше безрезервно доверие, и го лъжех:
– И аз не успях да намеря. Има някаква бележка в графика му, но нищо не ми говори. Извиках те заради Зейнеб. Тя не ми излиза от ума. Как можахме да я пратим сама в къщата на Недждет? Ами ако й се случи нещо?
Разтревожено ме погледна. Не се досещаше, че началникът му съзнателно го натиска по слабото място.