30 Буколеонският дворец се намира на брега на Мраморно море. Смята се, че е построен от Теодосий ІІ и Юстиниан, а името му произлиза от статуята на биколъв, украсявала някога пристанището пред двореца. Лъвски статуи са запазени в Археологическия музей в Истанбул. Част от двореца е била разрушена около 1870 г. при строителството на железницата. – Б. пр.
31 „Кадърга“ е квартал в района на „Фатих“ в Истанбул, където е било първото византийско пристанище. – Б. пр.
32 „Мармарай“ е проект за железопътен тунел под Босфора, който да съедини европейската и азиатската част на града, в съчетание с модернизацията на крайградските жп линии, за да се осигури висока пропускливост на трафика. Строителството е започнало през 2004 г. и е трябвало да завърши през 2012-а. Забавянето му се дължи на археологически разкопки, разкрили най-старото пристанище – от ІV в. по времето на Теодосий. Проектът предизвиква силни възражения сред обществеността, тъй като предвижда закриване на двете традиционни исторически гари – Хайдарпаша и Сиркеджи, които ще бъдат превърнати в хотели. – Б. пр.
33 Мимар Синан. – Б. пр.
Щом влязохме в стаята, не се стърпях да не полюбопитствам.
– С какво се занимавате тук, Намък бей? Какво означава ДЗИ?
– Това е една неправителствена организация – сякаш с нежелание отвърна той. – Инициатива за опазване историята на града.
Посочи дървените столове и ни покани да седнем.
Върху стола, на който понечих да седна, беше разстлан един от плакатите от демонстрацията им със същата снимка на една от дървените истанбулски къщи и надпис: „Не пали, не руши, а пази!“. Навих плаката и го сложих на масичката, чиято повърхност беше започнала да се лющи, и чак тогава седнах на стола. Заместникът ми вече се беше разположил отсреща, на другия стол, чиято боя също падаше. Докато Намък се наместваше в довлечения бог знае от кой офис стол, погледът ми попадна на друга снимка – под византийските стени се беше разположило младо семейство на пикник, жената готвеше нещо на газовия котлон, мъжът седеше по турски на постланото килимче, а най-отпред децата им се усмихваха чаровно пред обектива с липсващите си предни зъбки.
– Това е най-невинното – вметна Намък, забелязвайки, че се взирам в снимката. – Хората без подслон се опитват да оцелеят в този живот. Разбира се, има някаква ирония в това, да възприемаш историческите паметници като покрив над главата си... Но най-ужасни са ония, които печелят пари от това... – Пое дълбоко въздух, сякаш да потуши гнева си. – Питахте ме за ДЗИ. Абревиатурата означава „Дружество за защита на Истанбул“.
Държеше се леко високомерно, за да ни накара да се почувстваме малки и незначителни. И не се притесняваше да го покаже. Затова и Али изобщо не го хареса.
– Дружество за защита на Истанбул – повтори той с подигравка. – И от кого го защитавате Истанбул?
– От варварите го пазим. – Говореше уверено, като човек, убеден в справедливостта на делото си. – От грабливите хищници, които искат да унищожат хилядолетната история, която е ни по-малко, ни повече от три хиляди години, откакто съществува този град...
Беше се увлякъл, готов да продължи също толкова разпалено, когато Али грубо го прекъсна с възможно най-гаменски тон:
– Че кой ви е искал да го защитавате? Доколкото знаем, сте хирург, какво ви интересуват историята или градът? Някой да ви е казал да защитавате града? Има ли такъв изобщо?