– Морето не се вижда – продължи тя играта на сляпа баба. – Холът в къщата на Хейбели гледаше към пристанището, морето можеше да го усещаш буквално под краката си. Денем слънчевите лъчи, вечер – блясъкът на луната просто те заслепяваха. Но и тази гледка си има своята хубост. Не знам защо, но тези неподдържани стени, покриви, комини по това време на денонощието ми изглеждат дори приятно.
– Няма да повярваш, но тъкмо преди да дойдеш, и аз си помислих абсолютно същото! Това струпване на бетон и тухли по странен начин ми хареса.
Дръпна да затвори пердето и се обърна към мен с леко изкуствена усмивка.
– Сигурно не е важно това, което гледаш, а онова, което видът му събужда в теб?
В миг помежду ни възникна усещането за такава близост, че очаквах да дойде и да ме прегърне. Но не го направи, а само ми подаде маргаритите.
– Къде да сложим цветята?
– Трябва да имам някаква ваза – рекох и ги поех. – Ще ги натопя и веднага идвам.
– Ако има нещо, което да свърша? – обади се тя, докато аз вървях към кухнята.
– Не, няма, всичко е готово! Ти сядай на масата! Там отдясно има един стар грамофон, още работи. До него трябва да има и плочи. Ако искаш, сложи някоя – хрумна ми след минута-две.
– Грамофон ли? Ааа, видях го. Откога не съм слушала плочи!
Оставих Евгения да разглежда старите ми плочи на 45 оборота и влязох в кухнята. Беше важно да намеря някаква ваза, защото от години в къщата не се беше появявало нито едно цвете. Слава богу, имах късмет – намерих я, без да ровя много-много. На втория рафт в шкафа открих кафявата ваза на бели цветчета, която Гюзиде беше купила преди години. Цялата беше прашасала, измих я на чешмата. Докато я пълнех, от хола долетя приглушеният глас на Мюзейен Сенар42: „Тази вечер обиколих всички механи в Истанбул / търсих следите от устните ти по чашите, а душата ми искаше да се напия...“.
42 Мюзейен Сенар е прочута изпълнителка на класическа турска музика, родена през 1918 г. Става известна с радиопрограмите си през 30-те години, а след това и с концертната си дейност. Била е една от любимите певици на Мустафа Кемал Ататюрк. – Б. пр.
„Да беше избрала някоя по-весела песен“, мина ми през ума, но нямаше как да й го кажа. Поставих маргаритите във вазата и се върнах в хола. Евгения седеше на креслото до грамофона и продължаваше да разглежда плочите. Като усети, че влизам, вдигна поглед към мен.
– Още една плоча избрах, пак на Мюзейен – „Аз съм огън, горя без пепел и без дим...“. Не знам, дали ти харесват песните, които избрах?
– Хубави са, но са малко тъжни...
Погледът й стана дълбок, като на посветен монах.
– Не са по-тъжни от живота, Невзат.
– Така е, но нека тази вечер да гоним тъгата надалече. Става ли?
Погледна ме, сякаш искаше да ми каже: „Това възможно ли е изобщо?“. Не задълбах в това, а само я подканих:
– Добре, да сядаме на масата.
Изправи се, направи няколко крачки към масата и отвори широко очи:
– Невзат, какво е това?!
– Ястия – отвърнах с възможно най-естествения си глас. – Добре изглеждат, нали?
– Малко е да се каже „добре“! Превъзходно! Изглеждат великолепно! Маринован лаврак, лакерда, риба тон, чирози от скумрия... Къде намери всичко това?
Още преди да съм й отговорил, посочи друга чиния:
– Тарама хайвер, риба тон, артишок... Какво си направил, Невзат? Имамбаялдъ, спаначена салата, фава, хайдари, саликорния43... А това пък какво е? – Сочеше към някаква зелена салата, която и аз не знаех каква е. – Стой, не ми казвай! – Взе малко с вилицата и я опита. – Салата с бабина душица. Страхотна е! Правят я в Антакия. Няма я дори и в нашата „Татавла“! Как си ги приготвил всичките тия неща?
43 Фавата е ястие, което не може да липсва на добрата трапеза. Представлява пюре от зърнено растение от типа на лещата. За пръв път се споменава в писмени текстове от VІ–V в. пр.н.е.; хайдари се приготвя от цедено кисело мляко с чесън, мента и други подправки; саликорния – вид растение, използва се за салата. – Б. пр.
Евгения сякаш се беше поуспокоила. Като я виждах така, и моето напрежение взе да спада. Съвсем развеселен, продължих да се хваля:
– Ти опитай и задушената риба, пък после пак ще приказваме!
Онова радостно учудване отново се появи на лицето й.
– Къде успя да намериш тоя рофус44?