Ласкавият син поглед на Йекта потъмня леко. И Демир вдигна глава от упоеното тяло на Бахтияр и я погледна особено. Макар да ми се стори развълнуван, отново не продума и думичка. А пред очите ми моментално изплува едно видение от младежките ни години – Демир, Йекта, Хандан и аз. Не знам къде бяхме и защо се бяхме събрали, но сега този спомен ме прониза дълбоко. В мен започна да се надига някакво смесено чувство на тъга и вяра, но гласът на Йекта ме върна от миналото в настоящето.
– Тук сте много права! Ако за нищо не ставам на тоя свят, стига ми само да имам тези двама приятели.
Тук вече не издържах.
– Не ги слушай какво приказват, Евгения! Йекта е поет, но същевременно е и архитект. Повечето от стиховете му са за Истанбул. Знае всичко за този град! Къде каква чешма има, кой султан е построил еди-кой си дворец, кой му е архитектът и така нататък, дата по дата, улица по улица може да ти изброи всичко в града ни. Написал е и куп книги. Аз не разбирам от това, но баща ми казваше, че бил много добър поет.
Йекта обичаше да го споменават като поет и рече:
– Както винаги, Невзат преувеличава, Евгения! Какъв поет съм аз? Драскам си по нещо.
Личеше си обаче, че се радва и че се е разтопил от удоволствие.
– И аз не разбирам много от поезия – вметна Евгения, но има един гръцки поет, Кавафис...
Йекта веднага реагира:
– Как да не го знам? Кавафис е велик поет!
– Майка му и баща му са били истанбулчани кореняци. Дядо ми познаваше роднините му и ми даваше да чета книгите му. Много обичам стиховете на Кавафис!
– Така е, има превъзходни стихове!
Пое дълбоко въздух и започна да рецитира с чувство, намерил подходящия момент:
Ти каза: „Другаде ще ида, при друго някое море. Един друг град ще се намери, от този по-добър. Тук всяко мое начинание е предварително осъдено, сърцето ми като мъртвец отдавна е погребано. Умът ми докога в това разтление ще гине? Където поглед да обърна, където да погледна, руини черни на живота си съзирам тук наоколо, където толкова години изгубих и прахосах“.
Нови места не ще намериш, ни морета други. Градът след теб ще върви. По улиците същи ще се въртиш. Във същите квартали ще старееш и в тези къщи същите ще побеляваш бавно. Все в този град ще стигаш ти. За друг не се надявай. Тъй както тук животът ти е вече разрушен – тук, в тази мъничка черупка, за всякъде ще бъде разрушен.48
48 Константин Кавафис. Градът (1900–1911). Превод Стефан Гечев. – Б. пр.
За кратък миг погледите ни с Евгения се срещнаха. Дали искаше да ми каже: „Това стихотворение сякаш е написано за твоя живот“, или пък аз го възприех така – не съм сигурен, но щом Йекта свърши, тя се обърна към него и каза:
– Да, спомням си го това стихотворение. А вашите стихове за какво са?
Йекта стеснително се усмихна.
– Е, моите не са толкова добри...
– Струва ми се, че сте несправедлив към себе си. Какво ще кажеш, Невзат? – впери тя зелените си очи със синкави оттенъци в мен.
– Така си е, Евгения, предположението ти е правилно... И стиховете на Йекта са много добри, само той не ги оценява...
– Ще ни изрецитирате ли някое?
– С удоволствие, но май ще е по-добре да ви пратя по Невзат някоя моя стихосбирка.
– Май в библиотеката имам една – наруши мълчанието си Демир, почти почистил вече раната на Бахтияр. – „Балатски бележки“ или нещо такова.
– „Балатски дневници“ – поправи го Йекта. – Така и не запомни заглавието на книгата ми.
– Коя по-напред да запомня, братко! Те са толкова много твоите книги, че... Но тази е най-добрата, „Балатски дневници“, да – обърна се към Евгения той. – Разказва се за детството ни в „Балат“. За Златния рог по онова време. Може да я вземете от библиотеката ми в хола.
– Благодаря! Но тя е ваша?
– Е, живият оригинал е винаги до мен, и да го караш да замълчи – той пак ще ти ги издекламира! – отвърна й с пакостливо изражение Демир.
Йекта засрамено погледна със сините си очи.
Този път аз поскастрих нашия ветеринар:
– Я не се жалвай толкова! Йекта нямаше да ти чете стихове, ако ти не искаше да го слушаш!
Широка усмивка се разля по лицето на Демир, сякаш изсечено от парче голяма скала.
– Шегувам се бе! Евгения, така си е – Йекта не чете стиховете си наляво и надясно, трябват му подходяща атмосфера и специално настроение. – Позамисли се и запита: – Вярно, защо не ни дойдете утре на гости? Днешният улов беше доста добър – поне две-три кила лаврак сме хванали. Утре вечер ще го приготвяме. Може и Йекта да ни прочете няколко реда! – погледна закачливо към приятеля ни той.