— Пан хетманът писа за татко на познанския пан мечник по пан Пьотрович — декламираше по-нататък Зоша — и пан мечникът заедно с пан Пьотрович намерили татко у един ага на Мурза бей.
— За Бога! Аз познавам тоя Мурза бей! Бях побратим с неговия брат — възкликна Володиовски. — А той не искаше ли да даде пан Боски?
— Имаше заповед от хана да даде татко, но Мурза бей е суров, жесток, скрил татко, а на пан Пьотрович казал, че отдавна вече го бил продал в Азия. Но други пленници казали на пан Пьотрович, че това не е вярно и че Мурза нарочно говори така, за да може и по-нататък да измъчва татко, защото между всички татари той е най-жесток към пленниците. Може би тогава татко да не е бил в Крим, защото Мурза си има собствени галери и се нуждае от хора за гребци, но продаден татко не е бил; всички казвали, че Мурза по-скоро ще убие пленника, но няма да го продаде.
— Съвършена истина — каза пан Мушалски. — Тоя Мурза ага-бей го знаят по целия Крим. Той е много богат татарин, но особено ожесточен срещу нашия народ, защото четиримата му братя са паднали в походи срещу нас.
— А няма ли той случайно побратим между нашите хора? — попита Володиовски.
— Съмняваме се! — отговориха от всички страни.
— Обяснете ми най-сетне какво значи това побратимство — каза Баша.
— Това е, знаеш — рече Заглоба, — когато след война започват някакви преговори, тогава войниците се посещават взаимно и се сприятеляват. Случва се тогава някой рицар да си хареса някой мурза, а мурзата него, тогава те си обещават приятелство до смърт, което се нарича побратимство. И колкото някой е по-славен, като например Михал, аз или пан Рушчиц, командир сега в Рашков, толкова по-желано е неговото побратимство. Разбира се, че такъв няма да се побратимява с кой да е дребосък, а ще си потърси побратим само между най-славните мурзи. Според обичая те леят вода върху сабите и взаимно се заклеват в дружба — разбираш ли?
— А като се стигне после до война?
— В генерална битка могат да се бият, но ако се срещнат насаме един срещу друг или се нападат като отделни бойци, тогава ще се поздравят и ще се разделят в мир. А когато единият попадне в плен, другият е длъжен да му подслажда тоя живот, а в краен случай и откуп да даде за него. Ха! Имало е и такива, които и имотите са си делили. Когато въпросът е за приятели или познати, дали да издириш някого или да помогнеш на някого, тогава също побратимите се обръщат до побратими и справедливостта налага да се признае, че никой народ не се държи по-добре от татарите при подобни юраменти183. Думата за тях е всичко! И на такъв приятел със сигурност можеш да разчиташ.
— А Михал много ли такива приятели има?
— Имам трима силни мурзи — отговори Володиовски, — а единия още от лубнинско време. Веднъж издействах свободата му от княз Йереми. Ага бей се наричаше. Ако трябва сега дори главата си да заложи за мене, ще я заложи. Другите двама също са сигурни.
— Ха! — каза Баша. — Аз бих искала да се побратимя със самия хан и да освободя всички пленници.
— Той не би се противопоставил — каза пан Заглоба, — не се знае само каква награда би поискал от тебе срещу това.
— Извинете, ваши милости — каза Володиовски, — нека се посъветваме какво трябва да правим. Чуйте сега следното: имам сведение от Каменец, че най-късно след две седмици тук ще пристигне Пьотрович с многобройна свита. Той заминава за Крим, за да откупи няколко арменски търговци от Каменец, които били ограбени при смяната на хана и взети в плен. Това се случило и на Сеферович, брат на претора184. Всички те са много заможни хора; няма да се поскъпят за парите и Пьотрович ще замине добре снабден. Никаква опасност не го заплашва, защото преди всичко зимата е близка и не е време за чамбули и, второ, с него отива Навираг, делегат на ечмяджинския185 патриарх, и двама анардрати186 от Кафа, които имат пропуски от младия хан. Така че ще дам писма на Пьотрович и до представителите на Жечпосполита, и до моите побратими. Освен това на ваши милости е известно, че пан Рушчиц, рашковски командир, има в ордата синове, които са били пленени като деца, а сега съвсем са се потатарчили и са стигнали до високо положение. Всички те ще положат най-големи усилия, ще се опитат с добро, в случай на упорство от страна на Мурза самия хан ще настроят срещу него, а може и да извият врата на Мурза някъде там скришом. Затова аз се надявам, че ако — дай Боже — пан Боски е жив, непременно ще го измъкна в срок от няколко месеца, както ми заповядва пан хетманът и моята, застанала пред вас, по-близка началничка (тук Володиовски се поклони на жена си)…
185
Глава на армено-грегорианската църква, който е имал седалище в град Ечмяджин. — Бел.прев.