Защото той разчиташе, че докато кондейската, нойбургската, лотарингската и другите по-малки партии38 се борят помежду си, изборът лесно може да се спре на местен кандидат.
А неговата собствена гордост, както и ласкателите му говореха, че ако стане така, тоя местен кандидат не би могъл да бъде друг, освен оня пан, който е надарен с най-голям гений, който е най-могъщ и от най-знаменит род, с други думи — именно той.
Затова, като държеше до време работата в тайна, той вече бе прострял предварително мрежите си в Литва, а тъкмо бе започнал да ги залага и във Варшава, когато внезапно видя, че още в началото му ги скъсаха и направиха в тях толкова голяма дупка, та всички риби лесно можеха да избягат през нея. И той скърцаше със зъби през цялото време, докато заседаваше съдът, а понеже не можеше да си отмъсти на Кетлинг, обяви между придворните си награда, ако някой му посочи оня арбитър, който след предложението на Кетлинг пръв бе викнал: „Предател и продажник!“
Пан Заглоба беше твърде много известен, та името му не можеше да остане скрито. Пък той и съвсем не се криеше. А князът кипна още повече, но и доста се смути, когато узна, че насреща му застава толкова популярен мъж, срещу когото е опасно да се излиза.
Пан Заглоба също познаваше тая си сила, та когато в началото започнаха да се подхвърлят разни заплахи, той заяви на едно голямо шляхтичко събрание:
— Не зная дали един тук ще се чувства в безопасност, ако дори един косъм падне от главата ми. Изборът наближава, а тогава, като се съберат сто хиляди шляхтички саби, лесно ще го насекат на късове…
Тия думи стигнаха до княза, който само прехапа устни и се усмихна, но в себе си помисли, че пан Заглоба има право.
И на другия ден явно промени намеренията си относно стария рицар, та когато на пир у княза крайчи някой спомена за него, Богуслав каза:
— Тоя шляхтич, както чувам, е много враждебно настроен към мене, но аз съм така влюбен в истинските рицари, че ще го обичам винаги, дори ако не престане да ми пречи.
А една седмица по-късно повтори същото пред самия пан Заглоба, когато се срещнаха у пан великия хетман Собески.
При все че пан Заглоба остана наглед спокоен и изпълнен с добро настроение, сърцето му се разтупа в гърдите при вида на княза, защото все пак това беше пан с много дълги ръце и людоед, от когото се страхуваха всички. Но князът се обърна към него през цялата трапеза:
— Ваша милост, пане Заглоба, до ушите ми стигна, че макар да не си представител, искал си мене, невинния, да ме изхвърлиш от сейма, но аз ти прощавам това по християнски и ако ти стане някога нужда от помощ, няма да ти я откажа.
— Аз само защитавах закона, което трябва да прави един шляхтич — отговори Заглоба: — qoud attinet39 до покровителството, на моята възраст като че ли ми е най-необходимо божието, защото вече наближавам деветдесет години.
— Прекрасна възраст, ако животът е бил толкова добродетелен, колкото дълъг, в което впрочем никак не искам да се съмнявам.
— Служих на отечеството и на своя владетел, без да търся чужди богове.
Князът се понамръщи:
— Ти, ваша милост, си служил и против мене, зная това. Но нека вече да настъпи съгласие между нас. Всичко е забравено, дори и това, че ти подпомагаше чуждата завист contra me40. С оня мой преследвач аз още имам някои сметки за уреждане, но към ваша милост протягам ръка и ти предлагам приятелство.
— Аз съм само един бедняк и тази амициция41 е много висока за мене. Би трябвало да се катеря или да подскачам за нея, а на старини това е вече трудно. Но ако ваше княжеско височество говориш за уреждане на сметки с моя приятел пан Кмичиц, от сърце те съветвам да се откажеш от тая аритметика.
38
Кондейската партия е подкрепяла кандидатурата на френския княз Конде, втората — на нойбургския княз Филип Вилхелм (немец), третата — на княз Карл Лотарингски. — Бел.прев.