— В килера за вехтории ми каза, че ме обича — прошепна панна Нововейска.
— В килера!… Ех, че място!… А после какво?
— После ме хвана и започна да ме целува — продължи девойката още по-тихо.
— Да не му се надяваш на тоя Мелехович! А ти какво?
— Аз се страхувах да викам.
— Страхувала се да вика! Зошка, чуваш ли?… И кога се откри вашата любов?
— Тате дойде и веднага го удари с брадвичката си, после наби мене и заповяда него така да го бият, да го бият, че сетне лежа две седмици!
Тук панна Нововейска се разплака отчасти от жал, а отчасти от срам. Като видя това чувствителната Зошка Боска, сините й очички веднага се насълзиха, а Баша започна да утешава Ева:
— Всичко ще се свърши хубаво, това е моя грижа! И Михал ще впрегна в тая работа, и пан Заглоба също. Аз ще ги увещая, не бой се! А нищо не може да устои пред ума на пан Заглоба. Ти не го познаваш него! Не плачи, Евичка, че е време за вечеря…
Мелехович не беше на вечерята. Той седеше в стаята си и си грееше на огъня водка с медовина, която след това преливаше в по-малка чаша, отпиваше и хрупаше сухар.
Пан Богуш дойде при него късно през нощта, за да поговорят за новините.
Татаринът веднага го настани на едно трикрако столче, покрито с овча кожа, сложи пред него пълно канче от горещото питие и попита:
— А пан Нововейски все още ли иска да ме направи свой крепостен роб?
— Дума да не става вече за това — отвърна пан новогродският подстоли. — По-скоро пан Ненашинец би могъл да предяви претенции за тебе, но и той няма никаква полза от това, защото сестра му вече или е умряла там, или изобщо не желае да променя съдбата си. Пан Нововейски не е знаел кой си, когато те е наказвал за интимността ти с дъщеря му. Сега и той ходи като замаян, защото, макар твоят баща да е нанесъл много злини на нашето отечество, все пак той беше знаменит воин, а кръвта си е кръв. За Бога! Тук никой няма да си мръдне пръста срещу тебе, докато служиш вярно на това отечество, особено като имаш навсякъде приятели.
— Защо да не му служа вярно? — отвърна Азия. — Моят баща ви е бил, но той е бил друговерец, а аз изповядвам Христос.
— Именно! Именно! Ти вече не можеш да се върнеш в Крим, освен ако се откажеш от вярата си, но тогава ще загубиш и възможността за спасение, а това не би могло да бъде обезщетено с никакво земно благо или достойнство. Право казано, ти дължиш благодарност и на пан Ненашинец, и на пан Нововейски, защото първият от тях те е измъкнал измежду поганците, а вторият те е възпитал в истинската вяра.
На това Азия отговори:
— Аз зная, че им дължа благодарност и ще гледам да им се отплатя. Ти, ваша милост, забеляза правилно, че тук намерих много благодетели!
— Ти говориш така, като че ли ти е горчиво в устата, а пресметни сам колко души са приятелски настроени към тебе.
— Негова милост пан хетманът и ваша милост на първо място: това ще повтарям до смъртта си. Кой друг още, това не зная…
— Ами тукашният командир? Мислиш ли ти, че той би те предал в ръцете на когото и да било, дори да не беше син на Тухай бей? Ами тя, пани Володиовска! Нали чух какво казваше тя за тебе на вечерята… О, още преди това, когато Нововейски те позна, пани Володиовска веднага взе твоята страна! Пан Володиовски би направил всичко за нея, защото той не вижда света извън нея, а сестра не може да обича повече брата си, отколкото тя тебе. През цялата вечеря името ти не слизаше от устата й…
Младият татарин наведе внезапно глава и започна да духа в съдинката с горещото питие; а когато при духането изду възсинкавите си устни, лицето му стана толкова татарско, че пан Богуш чак му каза:
— За Бога! Колко приличаш ти в тоя момент на стария Тухай бей! Това е просто невероятно. Аз го познавах отлично, виждал съм го и в ханския двор, и на бойното поле; ходил съм в неговия стан най-малко двайсет пъти.
— Да благослови Бог справедливите, а чума нека изтръшка тия, които вършат неправди! — отговори Азия. — За здравето на хетмана!
Пан Богуш пи и каза:
— Наздраве и за много години! Наистина шепа сме ние, които стоим при него, но сме истински воини. Бог ще помогне да не отстъпим пред тия коматановци, които знаят само да приказват по сеймиките и да обвиняват пан хетмана в предателство към краля. Негодници! Ние денем и нощем стоим обърнати срещу неприятеля, а те се тъпчат с гозби до пръсване и с лъжиците барабанят по саханите! Ето цялата им работа! Пан хетманът праща пратеник след пратеник, моли за помощ за Каменец, като Касандра190 предсказва падането на Троя и на Приамовия народ, а те не мислят за нищо, само непрекъснато търсят кой се е провинил пред краля.
— За какво говориш, ваша милост?