— Ех, нищо! Направих comparationem191 между нашия Каменец и Троя, но ти надали си чувал за Троя. Нека само малко да се поуспокои положението и пан хетманът ще ти издейства индигенат, главата си залагам! Такива времена идат, че няма да ти липсва случай, ако искрено искаш, да се покриеш със слава.
— Или аз ще се покрия със слава, или земята ще покрие мене. Кълна се в Бога, че ще чуеш за мене, ваша милост!
— А ония какво! Кричински какво? Ще се върнат ли или няма да се върнат? Какво правят сега?
— Седят по татарските станове; един в Уджийската степ, други по-далече. Мъчно могат да се съобщават помежду си, защото разстоянията са големи. Имат заповед напролет всички да тръгнат за Адрианопол192 и да вземат колкото могат повече хранителни припаси със себе си.
— За Бога, това е важно! Защото ако в Адрианопол стане голяма среща на войски, войната с нас е сигурна. Ще трябва веднага да уведомим хетмана за това. Той също мисли, че ще има война, но това вече е несъмнен белег.
— Халим ми казваше, че ония си говорили помежду си, че и самият султан щял да отиде в Адрианопол.
— Господ да ни е на помощ! А войската ни тук е само една шега. Цялата ни надежда е в каменецката крепост. Поставя ли Кричински някакви нови условия?
— Те по-скоро се оплакват, а не поставят нови условия: всеобща амнистия, възвръщането на шляхтишките права и привилегии, които са имали в миналото, запазване чина на ротмистрите — ето какво искат. Но понеже султанът вече им призна повече неща, те се колебаят.
— Какво говориш! Как може султанът да им признае повече, отколкото Жечпосполита? В Турция съществува absolutum dominium и всички права зависят само от султанското хрумване. Дори ако днешният султан изпълни всичките си обещания, наследникът му ще ги наруши или стъпче, когато му скимне. А у нас привилегията е свято нещо и който стане шляхтич, на него сам кралят не може да му отнеме нищо.
— Те казват, че били шляхтичи, но ги третирали наравно с драгуните, а старостите много пъти им заповядвали да извършват разни повинности, от които била освободена не само шляхтата, но и путните бояри193.
— Щом хетманът им обещава…
— Никой от тях не се съмнява във великодушието на хетмана и всички скрито го обичат, но си мислят така: шляхтишката тълпа крещи на самия хетман, че бил предател; в кралския двор го мразят; конфедерацията го заплашва със съд — как тогава той ще успее да издейства нещо?
Пан Богуш започна да търка косата си.
— Тогава какво?
— Те самите не знаят какво да правят.
— И ще останат при султана ли?
— Не.
— О! Та кой може да им заповяда да се върнат в Жечпосполита?
— Аз!
— Как така?
— Аз съм син на Тухай бей!
— Драги Азия! — каза пан Богуш след малко. — Не отричам, че те може да са влюбени в твоята кръв и в славата на Тухай бей, при все че са наши татари, а Тухай бей беше наш враг. Такива неща ги разбирам, защото и у нас има шляхта, която с известна гордост разказва, че Хмелницки бил шляхтич и произхождал не от казашкия, а от полския народ, от мазурите… Е! И все пак той беше такъв негодник, че в пъкъла няма да намериш по-лош, но тъй като беше знаменит воин, други охотно се гордеят с него. Такава е човешката природа! Но че твоята Тухайбеойова кръв ти дава право да заповядаш на всички татари — не виждам сериозни основания за това.
Азия мълча някое време, после подпря ръце върху бедрата си и каза:
— Тогава аз ще ви обясня, пане подстоли, защо Кричински ме слуша и другите ме слушат. Защото освен това, че те са прости татари, а аз княз, у мене има още замисъл и сила… Да! Това нито вие знаете, нито сам пан хетманът го знае…
— Какъв замисъл, каква сила?
— Я того сказати не умію — отговори Азия по украински. — Но защо аз съм готов за такива неща, на каквито друг не би се осмелил? Защо аз съм помислил това, което друг не би помислил?
— Какво приказваш? Какво си помислил?
— Аз съм помислил, че ако пан хетманът ми дадеше свобода и право, бих върнал не само тая ротмистри, но половината орда бих поставил в услуга на хетмана. Малко ли пуста земя има в Украйна и Дивите поля? Нека хетманът само да обяви, че който татарин дойде в Жечпосполита, ще стане шляхтич, няма да бъде потискан във вярата си, ще служи в свои собствени хоронгви и всички ще имат свой хетман, както казаците го имат — тогава моя ще е грижата веднага цяла Украйна да загъмжи от татари. Ще дойдат липковци и черемисовци, ще дойдат от Добруджа и Белгород, ще дойдат от Крим — и стадата си ще докарат, и жените си с децата на арби194 ще превозят. Ваша милост, не клати глава: ще дойдат, както някога са дошли и цели векове са служили вярно на Жечпосполита! В Крим и навсякъде ханът и мурзите ги потискат, а тук ще станат шляхтичи, саби ще имат и под водачеството на собствен хетман ще отиват на бой. Кълна се, ваша милост, че ще дойдат, защото там често пъти умират от глад. А когато по улусите195 се разгласи, че ги викам аз от името на пан хетмана, че ги вика синът на Тухай бей, хиляди ще дойдат тук.
193
Хора, които са принадлежали към съсловие между шляхтишкото и селяните, необвързани с крепостничество. — Бел.прев.