— На мене ми трябва само писмено позволение от хетмана; а щом веднъж седнем тук, нека ни гонят после! Кой ще ни изсели и с какво? Вие бихте искали да очистите запорожците от Сечта, но нямате как.
— Пан хетманът ще се уплаши от отговорност.
— Зад пан хетмана ще се изправят петдесет хиляди саби от ордата, освен войската, с която разполага.
— Ами казаците? Забравяш ли казаците? Те веднага ще почнат да се бунтуват.
— Затова именно ние сме необходими тук, ще бъдем надвиснал меч над казашката шия. С какво се крепи Дорошенко? С татари! Нека само да взема татарите в ръцете си, тогава Дорошенко ще трябва да се кланя доземи пред хетмана.
Тук Азия протегна ръка и разпери пръсти като орлови нокти, а след това се хвана за дръжката на сабята си.
— Ние ще дадем на казаците да разберат какво значи право! Те ще станат селяни, а ние ще държим Украйна. Слушай, пане Богуш, вие мислехте, че аз съм малък човек, но аз не съм толкова малък, както се е сторило на Нововейски, на тукашния командир, на офицерите и на вас, пане Богуш! Аз съм мислил ден и нощ върху това, докато отслабнах, докато бузите ми хлътнаха — гледай, ваша милост — и почерняха. Но което намислих, добре съм го намислил и затова ви казах, че у мене има замисъл и сила. Ти сам виждаш, ваша милост, че това са големи неща: върви при пан хетмана, но бързо! Изложи му работата, нека ме упълномощи писмено и аз няма да давам пет пари за съсловията. Хетманът има голяма душа, хетманът ще знае, че това е сила и замисъл! Кажи на хетмана, че съм син на Тухай бей и че едничък аз мога да сторя това; изложи му работата, нека той се съгласи; само — за Бога! — нека бъде навреме, докато в степта има сняг, преди пролетта, защото напролет ще има война! Замини веднага и се връщай веднага, за да зная бързо какво трябва да правя.
Пан Богуш дори не забеляза, че Азия говореше със заповеднически тон, сякаш вече беше хетман и дава нареждания на свой офицер.
— Утре ще си почина, — каза той, — а вдругиден ще тръгна. Дай, Боже, да намеря хетмана в Яворов! Той решава бързо и ти ще имаш веднага отговор.
— Как мислиш, ваша милост, дали пан хетманът ще се съгласи?
— Може би ще ти заповяда да отидеш при него, затова не заминавай сега за Рашков, оттук по-скоро ще пристигнеш в Яворов. Не зная дали ще се съгласи, но ще вземе под сериозно внимание тия неща, защото ти привеждаш много силни основания. Кълна се в Бога, че не съм очаквал това от тебе, но сега виждам, че си необикновен човек и че Господ-Бог те е предназначил за велики дела. Ех, Азия, Азия! Поручик в литовската хоронгва, нищо повече, а такива неща седят в главата му, от които страх обзема човека. Сега вече няма да се чудя, ако видя дори перо от чапла на калпака ти, а над тебе бунчук196… Вярвам и това, което разправяш: че тия мисли са те ядели нощем… Още вдругиден ще замина, само да си отпочина малко, а сега вече ще си вървя, че е късно и в главата ми шуми като в мелница. Остани с Бога, Азия… Слепите очи ме болят, сякаш съм се напил… Остани с Бога, Азия, сине на Тухай бей!
Пан Богуш стисна измършавялата ръка на татарина и тръгна към вратата, но на прага се спря и рече:
— Как беше?… Нови войски за Жечпосполита… готов меч над казашката шия… Дорошенко покорен… раздори в Крим… турската мощ отслабнала… край на нахлуванията в Рус… за Бога!
След тия думи пан Богуш излезе, а Азия погледа още малко подир него и прошепна:
— А за мене бунчук, жезъл, и… доброволно или не — тя! Иначе горко ви!
После допи водката от чашата и се хвърли на покрития с кожи диван в ъгъла на стаята. Огънят в огнището бе загаснал, но през прозореца нахлуха светлите лъчи на месеца, който вече беше се издигнал високо върху студеното зимно небе.
Азия лежа някое време спокойно, но явно не можеше да заспи. Най-сетне стана, приближи се до прозореца и се вгледа в месеца, който плаваше като самотен кораб по безкрайните небесни самоти.
Младият татарин се взира дълго в него, накрай сви пестници до самите си гърди, повдигна нагоре двата си палеца, а от устата му, които само преди един час изповядваха Христа, излезе полупесен, полупровлечен говор с тъжна мелодия:
— Ляха ил Аллах, ляха ил Аллах — Мохамед росуллях!…197
Двайсет и девета глава
А Баша още от сутринта на другия ден се съвещаваше с мъжа си и пан Заглоба как да съединят двете влюбени и угнетени сърца. Те двамата се смееха на нейното увлечение и не преставаха да я дразнят, но нали бяха свикнали да й отстъпват във всичко като на разгалено дете, накрай й обещаха да помагат.
196
Перо от чапла, бунчук (знаме от конска опашка) — знаци за хетманско достойнство. — Бел.прев.