— Ами, няма да гори! Как няма да гори, когато я целунал в килера! Хайде де!
— Златна душа! — каза Заглоба със смях. — Също като новородено дете, само с езика знае да мѐле по-добре. Скъпа моя, ако аз и Михал речехме да се женим за всички, които ни се е случило да целунем, би трябвало веднага да приемем Мохамедовата вяра и аз да стана падишах, а той кримски хан, нали Михале?
— Веднъж аз подозирах Михал, още тогава, когато не бях негова! — каза Баша.
И като приближи пръстче до очите му, започна да се закача:
— Мърдай мустачки, мърдай! Няма да отречеш! Зная, зная! И ти знаеш!… У Кетлинг!…
Малкият рицар наистина мърдаше мустачки, за да си придаде смелост, а едновременно да скрие смущението си, накрай в желанието си да насочи разговора към нещо друго каза:
— Все пак ти не знаеш дали Азия е влюбен в Нововейска, нали?
— Чакайте, ще го разпитам на четири очи. Но той е влюбен! Трябва да бъде влюбен! Иначе не ща да го зная!
— Бога ми, тя е готова да му втълпи, че е влюбен! — рече Заглоба.
— И ще му втълпя, дори ако трябва всеки ден да се затварям с него!
— Ти най-напред го разпитай — каза малкият рицар. — Може би той няма да признае изведнъж, защото е дивак. Но нищо! Постепенно ще се сближиш с него, ще го опознаеш по-добре, ще го разбереш и едва тогава ще знаеш какво да правиш.
Тук малкият рицар се обърна към пан Заглоба:
— Тя изглежда лудетина, но е проницателна!
— Козите биват проницателни! — каза пан Заглоба сериозно.
По-нататъшният разговор беше прекъснат от пан Богуш, който се втурна като бомба и едва успял да целуне ръцете на Баша, се развика:
— Да го вземат мътните тоя Азия! Цяла нощ не можах да склопя око, пала го палила!
— Какво се е провинил пред тебе Азия, ваша милост? — попита Баша.
— Знаете ли, ваши милости, какво правихме вчера с него?
И пан Богуш изблещи очи и започна да плъзга поглед по събеседниците.
— Какво?
— Историята! Кълна се в Бога, че не лъжа, историята!
— Каква история?
— Историята на Жечпосполита. Той е просто велик човек. Сам пан Собески ще се слиса, когато му изложа мислите на Азия. Той е велик човек, повтарям ви, ваши милости, и съжалявам, че повече не мога да ви кажа, защото съм сигурен, че ще се слисате, както се слисах аз. Мога да кажа само, че ако сполучи това, което той възнамерява, тогава един Бог знае къде ще стигне!
— Например? — каза Заглоба. — Да не би да стане хетман? А пан Богуш се хвана за кръста:
— Да! Хетман ще стане! Съжалявам, че не мога да кажа повече… Хетман ще стане и толкоз!
— Да не би на кучетата? Или ще ходи подир волове! Пастирите също имат свои хетмани! Брях! Какво приказваш, ваша милост, пане подстоли? Че е син на Тухай бей, това добре! Но ако ще става хетман, тогава какъв ще стана аз, какъв ще стане Михал и самият ти, ваша милост? Сигурно тримата влъхви след Коледа, като почакаме да абдикират Гаспар, Мелхиор и Валтасар198. Мене поне шляхтата ме беше избрала за предводител, само че аз отстъпих това си достойнство на пан Павел199 от приятелско чувство, но вашите предсказания, ваша милост, кълна се в Бога, съвсем не разбирам!
— А пък аз, ваши милости, твърдя, че Азия е велик човек!
— Не казах ли?! — рече Баша и се обърна към вратата, през която започнаха да влизат другите гости на станицата.
Най-напред влезе пани Боска със синеоката Зоша и пан Нововейски с Ева, която след зле прекараната нощ изглеждаше още по-привлекателна от обикновено. Тя беше спала зле, понеже я бяха безпокоили странни сънища; сънувала бе Азия, само че по-хубав и по-нападателен, отколкото в миналото. Кръв бликаше върху лицето на Ева при спомена за тоя сън, защото й се струваше, че всеки ще го отгатне по очите й.
Но никой не й обръщаше внимание, тъй като всички се обръщаха с „добър ден“ към пани командиршата. После пан Богуш отново подхвана разказа си за величието и великото предназначение на Азия, а Баша беше доволна, че Ева и пан Нововейски трябва да слушат това.
Старият шляхтич си беше излял яда след първата среща с татарина и беше значително по-спокоен. Той вече не претендираше за него като за свой подвластен човек. Право казано, откритието, че Азия е татарски княз и син на Тухай бей, беше направило необикновено силно впечатление и на него. И той с удивление слушаше за изключителната му храброст и че сам хетманът му е поверил такава голяма задача: да привлече отново на служба на Жечпосполита всички липковци и черемисовци. Навремени дори на пан Нововейски се струваше, че става дума за някого другиго, така Азия израстваше в очите му като необикновен човек.