И от силно вътрешно раздвоение и истинска мъка той се хвърли внезапно в краката на Баша и като целуваше стъпалата й, заговори така:
— В ръцете на ваша милост отдавам душата си, в ръцете на ваша милост отдавам своята съдба! Аз не желая да върша нищо друго освен това, което ми заповяда ваша милост, не искам да зная друга воля! Прави с мене каквото искаш, ваша милост! В мъка и страдание живея аз, нещастният! Смили се над мене, ваша милост! По-добре да пропадна и загина!
След тия думи той изстена, защото изпитваше безкрайна болка и неповерените желания го горяха като жив пламък. Но Баша сметна тия негови думи за изблик на дълго и болезнено спотайваната любов към Ева, затова я обзе съжаление към юнака и две сълзици блеснаха в нейните очи.
— Стани, Азия! — каза тя на коленичилия татарин. — Аз винаги съм била благосклонна към ваша милост и искрено желая да ти помогна. Ти, ваша милост, произхождаш от висок род, а поради твоите заслуги в никой случай няма да ти откажат индигенат, пан Нововейски ще даде съгласието си, защото сега вече той гледа с други очи на ваша милост, а Евичка…
Тук Баша стана от пейката, повдигна усмихнатото си розово личице и като се издигна на пръсти, прошепна на ухото на Азия:
— Евичка обича ваша милост!
Но неговото лице се сгърчи като от ярост; той се хвана с две ръце за надвисналата си коса и като забрави за изумлението, което можеше да предизвика неговият възклик, повтори няколко пъти с хриплив глас:
— Аллах! Аллах! Аллах!
После изскочи от стаята.
Баша гледа някое време подире му; възкликът не я учуди особено много, защото дори полските войници го употребяваха често, но като видя такава буйност у младия липковец, каза в душата си:
„Това е истински огън! Лудее по нея!“
После се затече като вихър, за да разкаже час по-скоро на мъжа си, на пан Заглоба и Ева. Тя намери Володиовски в канцеларията, наведен над списъците на хоронгвите, които се намираха в хрептьовския форт. Той седеше и пишеше, но Баша се втурна при него и извика:
— Знаеш ли? Приказвах с него! Падна пред краката ми! Лудее по нея!
Малкият рицар остави перото и загледа жена си. Тя беше така оживена и хубава, та очите му заблестяха и се засмяха към нея, после ръцете му се протегнаха да я уловят, а тя се поотдръпна и повтори още веднъж:
— Азия лудее по Евичка!
— Както аз по тебе — отговори малкият рицар и я прегърна още по-силно.
Същия ден и пан Заглоба, и Ева Нововейска знаеха най-подробно целия разговор с Азия. Сега сърцето на девойчето се отдаде напълно на сладкото чувство и биеше като чук при мисълта за първата среща, а още повече при мисълта за това, което ще стане, когато дойде ред да се намерят насаме. И тя вече виждаше възмургавото лице на Азия върху коленете си, и вече усещаше целувките му по ръцете си, и чувстваше оная отмалялост, при която моминската глава се навежда на любимото рамо, а устата шепне:
— И аз обичам!
А сега от вълнение и безпокойство сама целуваше буйно ръцете на Баша и всеки миг поглеждаше към вратата с мисълта дали няма да види там мрачното, но прекрасно лице на Тухайбейович.
Азия обаче не се показваше във форта, защото при него бе пристигнал Халим, някога слуга в бащиния му дом, а сега знатен мурза у добруджанските татари.
Сега Халим дойде съвсем открито, защото в Хрептьов вече знаеха, че той е посредникът между Азия и ротмистрите липковци и черемисовци, които бяха приели султанска служба. Двамата веднага се затвориха в квартирата на Азия, където Халим направи поклоните, които се дължаха на сина на Тухай бей, скръсти ръце върху гърдите си и с наведена глава зачака въпросите.
— Имаш ли някакви писма? — попита го Азия.
— Нямам никакви, ефенди. Поръчаха ми да кажа всичко с думи.
— Говори тогава!
— Войната е сигурна. С настъпването на пролетта всички трябва да заминем за Адрианопол. На българите вече заповядали да карат там сено и ечемик.
— А ханът къде ще бъде?
— Ще тръгне през Дивите поля направо за Украйна при Дорош.
— Чувал ли си нещо за кошовете200?
— Радват се, че ще има война, и въздишат за пролетта, защото сега в кошовете цари глад, макар зимата да е още в началото.