— Аллах керим!201 Аллах керим!
Дълго цареше мълчание; Азия постепенно се успокояваше, накрай каза:
— Богуш идва тук. На него открих моята сила и замисъл и посъветвах в Украйна освен казашки народ да има и татарски народ, а освен казашки хетман — татарски хетман…
— А той съгласи ли се?
— Той се хващаше за главата и почти удряше чело в пода, а на другия ден замина бързо при хетмана с щастливата новина.
— Ефенди! — каза Халим боязливо. — Ами ако Великият лъв не се съгласи?
— Собески ли?
— Той.
В очите на Азия отново засвятка червен блясък, но това продължи само миг. Лицето му се успокои веднага, после той седна на пейката, подпря глава на лактите си и дълбоко се замисли.
— Обсъждах в ума си — рече той най-сетне — какво може да каже великият хетман, когато Богуш му съобщи щастливата новина. Хетманът е умен и ще се съгласи. Хетманът знае, че напролет ще има война със султана, за която в Жечпосполита няма нито пари, нито хора, а щом и Дорошенко с казаците е на страната на султана, за целия Лехистан може да настане окончателна гибел, още повече че нито кралят, нито съсловията вярват, че ще има война, и не бързат да се приготвят. Аз тук следя внимателно всичко, зная всичко, а Богуш също не крие от мене онова, което се приказва в двора на хетмана. Пан Собески е велик мъж, той ще се съгласи, защото знае, че когато татарите дойдат тук на свобода и получат земя, и в Крим, и в добруджанските степи могат да започнат вътрешни размирици, силата на ордите ще намалее и самият султан преди всичко ще трябва да мисли за потушаването на тая буря… А тогава хетманът ще има време да се приготви по-добре; тогава казаците на Дорошенко ще се разколебаят във верността си към султана. Това е единственото спасение на Жечпосполита, която сега е толкова слаба, че и завръщането на няколко хиляди липковци вече значи много за нея. Хетманът знае това, хетманът е умен, хетманът ще се съгласи…
— Прекланям се пред твоя разум, ефенди — отговори Халим, — но какво ще стане, ако Аллах отнеме светлината на Великия лъв или ако сатаната така го заслепи с надменност, че отхвърли твоите замисли?
Азия приближи дивото си лице до ухото на Халим и зашепна:
— Ти остани сега тук, докато дойде отговор от хетмана, а и аз няма да тръгна по-рано за Рашков. Ако той отхвърли там моите замисли, тогава ще те пратя при Кричински и другите. Ще им заповядаш да се придвижат от другата страна на реката чак до Хрептьов и да стоят в бойна готовност, а аз тук ще ударя с моите липковци през първата удобна нощ срещу гарнизона и ето какво ще им направя!
При тия думи Азия плъзна пръст по шията и след малко добави:
— Кесим! Кесим! Кесим!202
Халим сгуши глава между раменете си, а върху животинското му лице засия зловеща усмивка.
— Аллах! И на Малкия сокол… също ли?
— Да! На него най-напред!
— А после в султанската земя?
— Да!… С нея!…
Трийсет и първа глава
Лютата зима покри горите с дебел кит и препълни долищата до връх с огромни преспи, така че цялата страна изглеждаше като една бяла равнина. Внезапно връхлетяха силни виелици, при които хора и стада гинат под снежния покров, пътищата станаха невидими и опасни, но въпреки това пан Богуш пътуваше с всички сили към Яворов, за да сподели с хетмана час по-скоро великите замисли на Азия. Шляхтич от граничните области, израснал при постоянна казашка и татарска заплаха, проникнат от мисълта за опасностите, които заплашваха отечеството при бунтовете, нахлуванията и от цялата турска мощ, в тия замисли той виждаше едва ли не спасение на отечеството и свято вярваше, че дълбоко почитаният от него, както и от всички крайгранични жители хетман няма да се поколебае нито за миг, щом става дума за увеличаване силите на Жечпосполита, затова пътуваше с радост в сърцето въпреки виелиците, затрупаните пътища и снеговалежите.
Най-сетне един неделен ден той стигна заедно със снега в Яворов, завари благополучно хетмана и поръча веднага да му съобщят за него, макар да го предупреждаваха, че хетманът е зает денем и нощем да пише и изпраща писма, та почти няма време дори да се нахрани. Но неочаквано хетманът нареди да го поканят веднага. И след съвсем малко чакане между придворните старият войник се поклони пред коленете на своя вожд.
Той намери пан Собески много променен и със загрижено лице, защото това бяха най-тежките години от неговия живот. Името му още не беше се разчуло по всички краища на християнския свят, но в Жечпосполита вече го обкръжаваше славата на велик пълководец и страшен победител на мохамеданите.