— Моля, защо? — попита князът.
— Защото в аритметиката има четири действия. И макар че пан Кмичиц притежава значително богатство, все пак то е нищо в сравнение с това на ваше княжеско височество; ето защо пан Кмичиц няма да се съгласи да се дели неговото: за умножаването му сам се грижи; да се извади нещо от него няма да позволи; навярно би могъл само да добави нещо, но не зная дали ваше княжеско височество ще се полакоми и за такова нещо.
Макар че Богуслав беше обигран в словесния двубой, все пак той така се смая — дали от думите на пан Заглоба или от неговата дързост, че си глътна езика. Коремите на присъстващите се затресоха от смях, а пан Собески се засмя с цяло гърло и каза:
— Това е стар збаражец!42 Умее да сече със сабя, но и с езика е добър фехтовчик! По-добре е да го оставите на мира.
Богуслав видя, че е попаднал на непримирим противник, и повече не се опита да спечели Заглоба, а като започна разговор с другиго, от време на време хвърляше през масата сърдити погледи към стария рицар.
Но пан хетман Собески се бе развеселил, та продължи:
— Вие сте майстор, пане брате, истински майстор. Намерили ли сте равен на себе си в Жечпосполита?
— По сабя — отговори Заглоба, доволен от похвалата — Володиовски ме настигна. А и Кмичиц понаучих доста добре.
След тия думи той погледна към Богуслав, но князът се престори, че не чува, и разговаряше увлечено със съседа си.
— О! — каза хетманът. — Аз съм виждал много пъти Володиовски как воюва и бих гарантирал за него, дори ако се отнасяше до съдбата на цялото християнство. Жалко, че сякаш гръм удари такъв воин.
— Какво му се случи! — попита Сарбевски, чехановецки мечник43.
— Любимата му умря в Ченстохова при пътуване — отговори Заглоба. — А най-лошото е, че отникъде не мога да узная къде се намира сега.
— За Бога! — възкликна на това пан Варшицки, краковски кастелан. — Аз го срещнах по пътя, като идвах към Варшава. Той също пътуваше за насам и ми призна, че се е отвратил от тоя свят и неговите vanitates44, та тръгнал за Monsregius45, за да доизживее там живота си в молитви и размисъл.
Заглоба се хвана за остатъка от косата си.
— Камедула46 значи е станал, Господи Боже! — извика той безкрайно отчаян.
Съобщението на пан кастелана направи силно впечатление на всички. Пан Собески, който обичаше тоя воин, а и сам най-добре знаеше колко отечеството се нуждае от такива войници, се разтревожи силно и след малко каза:
— Не можем да се противим на свободната човешка воля и на божията слава, но е жалко и трудно мога да скрия от ваши милости, че ми е мъчно. Той беше воин от школата на княз Йереми, бележит срещу всякакъв неприятел, а против ордите и паплачта — несравним. В степите има само неколцина такива преследвачи, например пан Пиво между казаците и пан Рушчиц в компута47; но и те не могат да се сравняват с Володиовски.
— Цяло щастие, че времената са някак по-спокойни — отговори чехановецкият мечник — и че поганците се придържат вярно към подгаецките договори, наложени от непобедимия меч на моя благодетел.
Тук мечникът се поклони на пан Собески, а той се зарадва в себе си от публичната похвала и отговори:
— На първо място божията доброта ми даде тогава възможност да залегна на прага на Жечпосполита и да понажиля неприятеля, а на второ — готовата за всичко решителност на добрите ми войници. Зная аз, че ханът е готов да изпълнява договорите, но в самия Крим има вълнения срещу него, а белгородската орда изобщо не го слуша. Току-що получих съобщение, че на молдавската граница пак се трупат облаци и че могат да нахълтат вражески части. Затова заповядах да се следи зорко по пътищата, но войниците ми са малко. Прехвърля ли на едно място, на друго се образува дупка. Особено ми липсват опитни воини, които знаят татарските начини на воюване, и затова толкова съжалявам за Володиовски.
В отговор Заглоба свали от слепите си очи дланите, с които си стискаше главата, и викна:
— Но той няма да остане камедула, дори ако трябва да нападна Montem regium и да го взема насила! За Бога! Още утре ще отида при него. Може би ще се вслуша в увещанията ми — ако ли не, ще отида при примаса, при генерала48 на камедулите! Дори и в Рим ще отида, ако потрябва. Не искам да обиждам Бога, но какъв ти камедула ще бъде той, когато и косми не му растат на брадата. Колкото по дланта ми! Така си е! Той и на литургия не ще може да запее, а ако запее, плъховете ще изпобягат от манастира, защото ще помислят, че котарак на котешка сватба мяучи. Простете, ваша милост панове, че приказвам каквото от мъка ми дойде на езика. Ако имах син, нямаше да го обичам така, както съм обичал тоя мъж. Бог да му е на помощ! Бог да му е на помощ! Да беше станал поне бернардинец — но камедула! От това нищо няма да излезе, заклевам ви се! Още утре ще похлопам у примаса да ми даде писмо до игумена.
42
Един от прочутите защитници на Збараж при обсадата му от войските на Богдан Хмелницки. — Бел.прев.
45
„Царската планина“, сега хълма Беляни в северната част на Варшава, където се е намирал манастир на камедулския монашески орден. — Бел.прев.