Бащата и Ева се смееха в захлас, а синът им каза:
— Разбира се! Любовта, както и смъртта, няма да отмине никого. Аз бях още голобрад, а пани Володиовска девойка, когато се влюбих страшно в нея. Ей, мили Боже! Как обичах аз Башка! Но какво да се прави! Казвам й аз веднъж това, а в отговор сякаш някой ме фрасна по мутрата: поискало се на котката мляко! Оказа се, че тя вече обичала пан Володиовски — и — какво ще говорим, имаше право!
— Защо? — попита старият пан Нововейски.
— Защо ли? За това, че — без да се хваля — аз бих удържал срещу всекиго на сабя, а само той не би се бавил с мене — докато преброиш до сто. А при това той е incomparabilis209 преследвач, пред когото самият пан Рушчиц сваля шапка. Какво ти пан Рушчиц! Татарите дори са влюбени в него. Това е най-големият воин в Жечпосполита!
— А как се обичат с жена си! Ах! Ах! Чак очите те заболяват да гледаш — намеси се Ева.
— Скомина те хваща! — Ха! Скомина те хваща! А и време ти е вече! — извика Адам.
И като я дръпна настрани, започна да клати глава като кон над сестра си и да се смее, а тя отговори скромно:
— На мене не ми е това в ума.
— Но тук не липсват офицери и хубаво общество!
— Ами! — каза Ева. — Не зная дали ти е споменал тате, че Азия е тук?
— Азия Мелехович, липковецът? Познавам го, той е добър войник!
— Но не знаеш, че той не е никакъв Мелехович — каза старият пан Нововейски, — ами нашият Азия, който растеше заедно с тебе.
— За Бога! Какво чувам! Я гледайте! На мене това ми хрумваше понякога в главата, но ми казаха, че той се нарича Мелехович, та си рекох: не е оня, още повече че името Азия се среща много често у тях. Толкова години не съм го виждал, нищо чудно, че не бях сигурен! Нашият беше доста грозен и нисък, а тоя е хубавец!
— Нашият си е нашият! — каза старият Нововейски! — Или по-право не е вече наш, защото знаеш ли какво излезе? Знаеш ли чий син е той?
— Откъде мога да зная?
— На великия Тухай бей!
Младият се удари със силните си длани по коленете, та чак изплющя.
— Не мога да повярвам на ушите си! На великия Тухай бей! Значи той е княз и роднина на хановете! Няма по-благородна кръв от Тухайбейовата!
— Вражеска кръв е това!
— Вражеска беше в бащата, но синът служи на нас. Сам съм го виждал не по-малко от двайсет пъти в бой! Ха! Сега разбирам откъде се взема у него тая дяволска смелост! Пан Собески го похвали пред цялата войска и го повиши в стотник. От душа искам да го поздравя! Чудесен войник! От все сърце ще го поздравя!
— Само не се сближавай прекалено много с него!
— Защо? Той да не е мой слуга или наш слуга? Аз съм войник и той е войник, аз съм офицер и той е офицер. Друга щеше да бъде работата, ако това беше някакво войниче от пехотата, което командва с пръчка полк; но щом е син на Тухай бей, значи в него не тече обикновена кръв. Княз — и толкова, а що се отнася за шляхтичество, самият хетман ще помисли по това. Как ще виря аз нос пред него, когато съм побратим с Кулак мурза, с Бахчи ага, със Сукиман, а всички те не биха се срамували да пасат овце у Тухайбейович!
Ева веднага изпита желание да целуне отново брата си, после седна до него и почна да го милва с нежната си ръка по разчорлената коса.
Влизането на пан Володиовски прекъсна тия милувки.
Младият Нововейски скочи на крака, за да поздрави старшия офицер, и веднага взе да се оправдава, задето най-напред не се е представил на командира, както изисква чинопочитанието, но е пристигнал не по служба, а частно. Володиовски го прегърна ласкаво и отговори:
— Че кой би ти се сърдил, драги другарю, дето след толкова години разлъка най-напред си паднал пред родителските колене! Друго щеше да бъде, ако ставаше въпрос за службата, но ти навярно нямаш никакви поръчения от Рушчиц.
— Само поздрави. Пан Рушчиц също тръгна хей там към Ягорлик, защото му съобщиха, че по снега имало много конски следи. Моят командир получи писмата на ваша милост и веднага изпрати съобщение до своите роднини и побратими в ордата, за да търсят и питат там, но сам не отговаря с писмо, защото казва, че ръката му била много тежка и че нямал никаква експериенция в това изкуство.
— Той не обича да пише, зная — каза Володиовски. — За него сабята е винаги най-важното!
Сега той мръдна мустачки и добави не без известно самохвалство:
— А вие цели два месеца напразно преследвахте Азба бей.
— Но ваша милост го глътна както щука клен! — извика пан Нововейски разпалено. — Бог сигурно му е взел ума, за да налети в ръцете на ваша милост, след като се беше измъкнал от пан Рушчиц. Хубаво налетял, няма какво!
Тия думи погъделичкаха приятно малкия рицар и в желанието си да отговори на любезността с любезност обърна се към пан Нововейски и рече: