— Господ Иисус не ми е дал още син, но ако ме надари някога, бих искал да прилича ето на тоя кавалер!
— Той не е нищо особено! Нищо особено! — отвърна старият шляхтич. — Nequam210 и толкоз!
Но въпреки тия думи започна чак да пръхти от задоволство.
— Все пак рядък екземпляр…
В това време малкият рицар помилва Ева по лицето и й казва:
— Виждаш ли, ваша милост панно, аз не съм младеж, но моята Башка е почти на твоите години, затова се чувствам длъжен да й доставям от време на време някакво хубаво удоволствие като за младата й възраст… Вярно, че всички тук я обичат неизказано, но смятам, че и ти, ваша милост панно, ще признаеш, че има за какво.
— Боже мили! — извика Ева. — Няма на света втора като нея! Току-що казах това!
Малкият рицар се зарадва така, че чак лицето му засия, и той отговори:
— Наистина ли каза това, ваша милост панно? О, и какво?
— Истина е, каза го! — извикаха едновременно бащата и синът.
— Е, тогава облечи се, ваша милост панно, най-хубаво, защото скрито от Башка днес докарах оркестър от Каменец. Поръчах им да скрият инструментите си в сламата, а на нея казах, че това са цигани, дошли да коват коне. Тази вечер устройвам невиждани танци. Тя обича това, обича го, макар да се представя за сериозна матрона.
След тия думи пан Михал започна да потрива ръце и беше много доволен от себе си.
Трийсет и трета глава
Сипеше се толкова гъст сняг, че съвсем запълни рововете на станицата и образува насип върху оградите от колове. Навън беше нощ и виелица, но главното помещение на хрептьовския форт гореше от светлини. Имаше двама цигулари, един с контрабас, двама флейтисти и един валдхорнист. Цигуларите свиреха така енергично, че понякога им се завиваше свят, а бузите на флейтистите и валдхорниста се издуваха и очите им се наливаха с кръв. Най-старите офицери и шляхтичи бяха насядали един до друг по пейките край стените, както сивите гълъби накацват по ръба на покрива, попийваха си медовина и вино и наблюдаваха танцувачите.
Първата двойка бяха пан Мушалски, въпреки напредналата си възраст такъв опитен танцьор, какъвто и стрелец с лък, и Баша. Тя беше облечена с рокля от сребърно ламе, обшита по ръбовете с хермелинова кожа, и изглеждаше като свежа роза, забучена в пресен сняг. И стари, и млади се удивяваха на нейната хубост и възклик: „Боже Господи!“ се изтръгваше неволно от много гърди, защото макар Нововейска и Боска да бяха малко по-млади от нея и необикновено хубави, все пак тя беше най-хубава от трите. В очите й гореше радост и желание; когато минаваше покрай малкия рицар, благодареше му с усмивка за удоволствието, а през разтворената й розова уста святкаха белите й като бисер зъбки — и блеснала цяла в своето сребърно ламе, тя сияеше като лъч или звезда и озаряваше едновременно очите и сърцата с красотата си на дете, жена и цвят.
След нея се носеха разцепените ръкави на контошчето й, подобни на криле на голяма пеперуда, а когато повдигаше с ръце полите на роклята си и правеше реверанс пред танцьора, можеше да помислиш, че се крие в земята като някакво видение или като ония подземни потоци, които скачат над бреговете на долищата през ясните летни нощи.
Отвън войниците притискаха суровите си мустакати лица до осветените прозоречни стъкла и надничаха вътре, сплескали носовете си в тях. Те се чувстваха много поласкани, че любимата им пани Володиовска надминава всички по красота, защото всички обичаха Баша до забрава и без да пестят забележките си за Нововейска и Боска, с гръмлив вик приветстваха всяко нейно приближаване до прозорците.
Володиовски растеше като подквасено тесто и клатеше глава в такт с движенията на Баша; пан Заглоба стоеше до него с голяма чаша в ръка, потропваше и разливаше течността по пода, а понякога се обръщаха с малкия рицар един към друг и се гледаха смълчани и задъхани от крайно възхищение.
А Башка бляскаше и бляскаше по цялото помещение, все по-весела, все по-прелестна. Това беше нейната пустиня! Веднъж битка, после лов, после забава и танци, и оркестър, и множество войници — и съпруг, най-голям между тях, влюбен и любим; Баша чувстваше, че всички я обичат, че й се възхищават, адмирират, че поради това малкият рицар е все по-щастлив — ето защо и тя се чувстваше щастлива като птиците, които с идването на пролетта се носят всред майския въздух и крещят силно и радостно.
Във втората двойка след Баша танцуваше с Азия Нововейска, облечена с тъмночервена салтамарка. Младият татарин не й говореше нищо, напълно упоен от бялото видение, което блестеше в първата двойка, но тя мислеше, че вълнението така спира гласа му в гърдите и отначало с леки, а после с все по-силни ръкостискания се мъчеше да му вдъхне смелост.