Азия също й отвръщаше от време на време с толкова силни стисвания, че тя едва успяваше да сподави вика на болка, но той правеше това неволно, тъй като не мислеше за нищо друго освен за Баша, не виждаше нищо освен Баша, а в душата си повтаряше зловещото си обещание, че ако се наложи, и половината Рус ще изгори, но тя ще бъде негова.
А навремени, когато съзнанието му се възвръщаше донякъде, идеше му да хване Ева за гърлото и да я души, да я мъчи и заради нейните ръкостискания, и защото се изправяше между неговата любов и Баша. Тогава той пронизваше горката девойка със своя жесток соколов поглед, а нейното сърце започваше да бие по-силно, понеже тя мислеше, че той от любов я гледа така хищнически.
В третата двойка танцуваше младият пан Нововейски със Зоша Боска. Тя, подобна на незабравка, ситнеше край него със сведени очи, а той изглеждаше като развилнял се степен жребец, скачаше като развилнял се степен жребец. Изпод неговите подковани токове хвърчаха трески, косата му се беше разчорлила, лицето обагрило с руменина, издул бе широките си ноздри като турски кон и въртеше Зоша, както вихърът върти лист, и я вдигаше във въздуха. Развеселила се бе душата му безкрайно, а понеже служеше на края на Дивите поля и по цели месеци не виждаше жени, Зошка изведнъж така му падна на сърце, че той в миг се влюби до смърт в нея.
От време на време поглеждаше сведените й очи, румените бузи или закръгления бюст и чак пръхтеше при тая приятна гледка и още по-силно изчаткваше искри с токовете си, и още по-силно притискаше при завъртванията девойката до широката си гръд — и избухваше, и кипеше с огромен смях от безкрайно желание и обичаше все по-силно.
А Зоша чак се уплаши в милото си сърчице, само че това не беше неприятен страх, защото и на нея се беше харесал тоя вихър, който я бе грабнал и понесъл. Истински змей! Тя бе виждала различни кавалери в Яворов, но досега не бе видяла толкова огнен, и никой не танцуваше така, и никой не прегръщаше така. Наистина същински змей!… Какво да прави, като е невъзможно да му се противопостави…
В следващата двойка танцуваше панна Каминска с един учтив офицер, а по-нататък Керемовичова и Нересевичова, които, макар и не шляхтички, все пак бяха поканени в компанията, защото и двете бяха жени с доста изискани маниери и много заможни.
Сериозният Навираг и двамата анардрати гледаха с все по-голямо удивление полските танци; старите, насядали около медовината, вдигаха все по-голяма глъч, подобна на шума, който вдигат скакалците по стърнищата. Оркестърът обаче заглушаваше всички гласове, а в средата на помещението радостта в сърцата растеше и растеше.
Изведнъж Башка пусна своя партньор, изтича задъхана при мъжа си и скръсти пред него молитвено ръце:
— Михалко! — каза тя. — На войниците там зад прозорците е студено, нареди да им дадат буре с водка!
А той, необикновено развеселен, започна да я целува по малките длани и викна:
— Аз не бих скъпил и кръвта си, за да те зарадвам!
После сам изтича на двора да каже на войниците по чие ходатайство ще имат буре водка, защото желаеше да бъдат благодарни на Баша и да я обичат още повече.
И когато в отговор те нададоха такъв страхотен вик, та чак снегът започна да се сипе от покрива, малкият рицар извика:
— И гръмнете там с мускетите в чест на пани!
При завръщането си в помещението намери Баша да танцува с Азия. Когато липковецът обхвана с ръце тая прелестна фигура, когато почувства топлината, която лъхаше от нея, и дъха й върху лицето си, зениците му изчезнаха почти напълно под черепа и целият свят се завъртя пред очите му; в душата си той се отказваше от рая, от вечността — и срещу всички удоволствия, срещу всички хурии211 искаше единствено нея.
Внезапно Баша, като видя при движението тъмночервената салтамарка на Нововейска, полюбопитства дали Азия не е открил любовта си пред девойката и попита:
— Не си ли й направил предложение, ваша милост?
— Не!
— Защо?
— Не е още време — отговори татаринът със странен израз на лицето.
— А много ли обичаш, ваша милост?
— До смърт! До смърт! — извика Азия с тих, но хриплив глас, подобен на гарвански грак.
И продължиха да танцуват веднага след Нововейски, който излезе като първа двойка. Другите вече сменяха партньорките си, но той още не оставяше Зоша, само от време на време я настаняваше за малко на пейка, за да си почине и поеме въздух, а после отново лудееше.
Накрая се спря пред оркестъра и като прегърна Зоша с една ръка, хвана се за кръста с другата и викна на музикантите: