Выбрать главу

— Свирачи, краковския! Хайде!

А те, щом чуха заповедта, веднага започнаха краковския танц. Тогава пан Нововейски започна да потропва и запя със силен глас:

Тичат грейнали потоци, после в Днепър гинат!… Ето — също тъй по теб, девойко, гине ми сърцето! И-ха-ха!

А това: „И-ха-ха!“ така изкрещя по казашки, че Зошка чак приседна от страх. Уплаши се също и застаналият наблизо сериозен Навираг, уплашиха се и двамата учени анардрати, а пан Нововейски поведе танца по-нататък, два пъти обиколи залата и като се изправи пред музиката, така запя отново за сърцето:

Гине, но не ще загине, като падне във реката, то веднага ще намери пръстен под водата. И-ха-ха!

— Много хубави стихове! — възкликна пан Заглоба. — Аз най-добре разбирам от тия неща, защото сам съм създал много такива! Хващай, кавалере, хващай! А като хванеш пръстена, аз ще ти запея ето това:

Всякоя мома е прахан, всеки момък е огниво, ще се пръснат много искри — само чаткай живо! И-ха-ха!

— Да живее! Да живее пан Заглоба! — викнаха офицерите и шляхтичите с такъв силен глас, че сериозният Навираг чак се уплаши, уплашиха се и двамата учени анардрати и взеха да се споглеждат съвсем слисани.

А пан Нововейски завъртя още два кръга и най-сетне настани на пейката колкото задъханата, толкова и уплашена от смелостта на кавалера си Зоша. Той й беше много мил: толкова енергичен и открит, истински огън — но именно защото досега не беше срещала такива, тя се силно смути, сведе още по-ниско очи и седеше тихо като зайче!

— Защо мълчиш, ваша милост панно? Тъжна ли си нещо? — попита пан Нововейски.

— Нали татко е в робство — отговори Зоша с тънко гласче.

— Това не пречи! — каза юнакът. — Можеш да потанцуваш! Погледни, ваша милост панно, из тая зала: тук сме няколко десетки рицари и едва ли някой ще умре от собствената си смърт, а или от погански стрели, или в робство. Този днес, оня утре! И всеки тук по тия краища е загубил някого от своите, но ние се веселим, за да не би Господ-Бог да помисли, че се оплакваме от службата си! Ето, това е! Можеш да потанцуваш! Усмихни се, ваша милост панно, покажи очичките си, защото иначе ще помисля, че ме мразиш!

Наистина Зоша не повдигна очичките си, но пък ъглите на устата й започнаха да се повдигат и върху румените й бузи се появиха две трапчинки.

— Обичаш ли ме поне малко, ваша милост панно? — попита отново кавалерът.

На това Зоша отговори с още по-тихо гласче:

— Ами… да…

Като чу това, пан Нововейски подскочи на пейката, грабна ръцете на Зоша и започна да ги покрива с целувки и да казва:

— Край! Няма какво! Влюбих се във ваша милост до смърт! Не искам никоя друга, само ваша милост! Моя най-мила хубавице! Господи! Как те обичам, ваша милост панно! Утре ще падна пред нозете не майка ти! Какво ти утре! Още днес ще падна, само да съм сигурен, че си ми приятел!

Страхотен грохот от гърмежи зад прозорците заглуши отговора на Зоша. Зарадваните войници гърмяха така в чест на Башка; затрепераха прозоречните стъкла, стените се затресоха. За трети път се уплаши сериозният Навираг, уплашиха се и двамата учени анардрати, но застаналият до тях Заглоба започна да ги успокоява на латински:

— Apud Polonos — каза им той — nunquam sine clamore et strepitu gaudia fiunt.212

Изглежда, всички чакаха само тоя гръм на пушките, за да се развеселят до крайна сметка. Обикновената шляхтишка изисканост сега започна да отстъпва пред степната дивост. Оркестърът загърмя; танците отново се развихриха като буря, очите станаха разпалени и огнени, пара се вдигаше от косите. Най-възрастните дори се пуснаха в танца, гръмки възгласи се носеха всеки миг и пиеха, и пируваха, вдигаха наздравици с обувката на Баша, стреляха с пистолети в токовете на Ева — и Хрептьов ехтеше, гърмеше и пееше чак до сутринта, та дивечът от съседните гори се скри от страх в най-дълбоките гъсталаци.

А понеже това беше почти в навечерието на страхотната война с турската сила, понеже над всички тия хора висеше заплаха и смърт, сериозният Навираг се удивяваше безкрайно на тия полски войници, а не по-малко се удивяваха двамата учени анардрати.

Трийсет и четвърта глава

На другия ден всички спаха до късно освен войниците от караула и малкия рицар, който никога за никакво удоволствие не беше занемарявал службата си.

Младият пан Нововейски също стана много рано, защото Зоша Боска му беше по-мила от почивката. Той се облече още от сутринта с хубави дрехи и отиде в оная зала, където вчера бяха танцували, за да подслушва дали в съседните стаи за жените вече не е започнало движение и суетня.

вернуться

212

У поляците няма забава без викове и шум (лат.). — Бел.прев.