В стаята, заета от пани Боска, вече се чуваше някакво движение, но нетърпеливият младеж толкова бързаше да види Зоша, че хвана кинжала си и започна да кърти с него мъха и пръстта между гредите, та поне през дупчица с едно око да надзърне у Зоша.
При това занимание го свари пан Заглоба, който дойде с броеницата си за молитва, и като разбра веднага какво става, приближи се на пръсти и почна да налага гърба на рицаря с броеницата от сандалово дърво.
Пан Нововейски бягаше, измъкваше се и уж се смееше, но беше много смутен, а старецът го гонеше, биеше и повтаряше:
— Ах ти, турчин такъв, ах ти, татарино, на ти, на ти! Exorciso te!213 А къде ти е приличието? Жените ще подглеждаш, а? На ти! На ти!
— Ваша милост благодетелю! — викаше пан Нововейски. — Не е редно от светата броеница да се прави камшик! Оставете ме, защото аз нямах грешни намерения!
— Не е редно, казваш, да бия със светата броеница? Не е вярно! Палмата също е свещена на Цветница, а пък бият с нея. Това някога е било поганска броеница и е била собственост на Субагази, но аз му я взех при Збараж, а после апостолският нунций я освети. Гледай, истинско сандалово дърво!
— Ако е истинско сандалово дърво, трябва да мирише.
— На мене ми мирише броеницата, а на тебе момичето. Ще трябва още доста да ти отупам гърба, защото дяволът най-добре се прогонва от тялото със свещените броеничени зърна!
— Кълна се, че нямах грешни намерения!…
— Само от набожност дълбаеше дупката, нали?
— Не от набожност, а от любов, и то толкова изключителна, че не зная дали няма да ме пръсне като граната! Какво ще му хвърлям прах в очите, когато си е така! Бръмбарите не жилят така конете лете, както мене ме жилят чувствата!
— Гледай това да не бъдат грешни желания, че когато влязох тук, ти не можеше да се успокоиш, само блъскаше пета в пета, сякаш стоеше върху разпалени въглени.
— Кълна се в Бога, че не видях нищо, защото току-що бях започнал да дълбая дупчицата!
— Ха! Младост!… Кръвта не е вода!… И аз понякога дори досега трябва да се овладявам, защото в мене все още живее leo, qui querit quem devoret!214 Щом имаш чисти намерения, значи мислиш за женитба?
— Дали мисля за женитба? Боже всемогъщи! А за какво друго бих могъл да мисля? Не само мисля, но се чувствам, като че ли някой ме боде с шило! Ти, ваша милост, не знаеш ли, че аз още вчера поисках ръката й от пани Боска и вече имам позволение от баща си?
— Мъж от сяра и барут! Дай да те целуна, разбойнико! Щом е така, тогава работата е друга, но казвай как стана това.
— Вчера пани Боска отиде в стаята си да донесе шал за Зошка, а аз подир нея! Тя се обръща: „Кой е там?“ А аз бух в краката й! „Бийте ме, майко, но Зошка ми дайте, моето щастие, моята любов.“ А пани Боска се съвзе и рече така: „Всички хвалят ваша милост и те смятат за достоен рицар; моят мъж е в робство, а Зошка без опека на тоя свят; все пак аз няма да дам днес отговор, нито пък утре, а по-късно, но и ти, ваша милост, се нуждаеш от бащино позволение.“ След тия думи тя си тръгна, защото смяташе, че аз правя това в пияно състояние. Вярно, че бях направил глава…
— Няма нищо! Всички бяха направили глави! Видя ли как най-сетне и островърхите шапки на Навираг и анардратите се килнаха настрани?
— Не видях, защото тогава вече се питах в себе си как най-лесно да получа позволение от баща си.
— И мъчно ли се уреди?
— На разсъмване двамата се прибрахме в стаята си, а понеже желязото трябва да се кове, докато е горещо, веднага си помислих, че ще е добре, ако поне отдалеко поразузная как тате ще посрещне тая работа. И му казвам: „Слушай, татко, искам веднага да се оженя за Зоша и ми трябва позволение, но ако не ми го дадеш, чак при венецианците ще отида да служа и толкова вече ще ме видите.“ А той като скочи разярен срещу мене: „Ой ти, ама син! — казва. — Ти знаеш и без позволение да я караш! Върви при венецианците или вземи момичето, само те предупреждавам, че грош няма да ти дам не само от моето, но и от майчиното ти наследство, защото всичко това е мое!“
Пан Заглоба издаде напред долната си устна:
— Ой, лошо!
— Чакай, ваша милост. Като чух това, веднага му казвам така: „Но нима аз моля за пари или се нуждая от тях? Благословия ми трябва, нищо друго, защото това поганско богатство, което се падна на моята сабя, ми стига за една добра аренда, дори да купя някое по-бедно село! Което е от майка ми, нека остане за зестра на Ева, а аз ще прибавя и една-две шепи тюркоази, па и по топче атлаз и ламе, а дойде ли лоша година, тогава и на тебе ще помогна с налични пари.“