— Той не е могъл още да поеме всичките обети — намеси се пан маршалът, — но ти, ваша милост, не го притискай много, че да не се запъне, а и трябва да разбереш дали в неговото намерение не се е проявила божията воля.
— Божията воля? Божията воля не иде изведнъж. Нали и старата пословица казва: „Бързо ли е, псета го яли!“ Ако щеше да е божията воля, аз отдавна бих забелязал такава инклинация49 у него, а той беше не калугер, ами драгун. Нищо нямаше да река, ако беше взел такова решение при пълен разум, в спокойствие и след размисъл; но Божията воля не връхлита върху човека при отчаяние като ястреб върху дива патица. Няма да го притискам. Преди да отида при него, хубаво ще обмисля какво да му кажа, че да не се измъкне хитро; но да се надяваме на Бога! Той винаги е вярвал повече на моя ум, отколкото на своя; мисля, че и сега ще бъде така — освен ако съвсем се е променил.
Пета глава
На другия ден, снабдил се с писмо от примаса и след като заедно с Хаслинг състави целия план, пан Заглоба позвъни на манастирската врата на Mons regius. Сърцето му биеше силно при мисълта как ще го приеме пан Володиовски, и макар че предварително бе намислил какво да му каже, сам разбираше, че много ще зависи от начина, по който ще бъде приет. С тия размисли той дръпна втори път звънеца, а когато ключът изщрака в ключалката и вратичката се пооткрехна, веднага се вмъкна през нея малко насила и каза на обърканото младо калугерче:
— Зная, че за да вляза тук, трябва да имам специална пермисия50, но аз нося писмо от архиепископа, което, carissime frater51, благоволи да предадеш на отец игумена.
— Ще бъде според волята на ваша милост — отговори вратарят и се поклони, щом видя печата на примаса.
След тия думи монахът дръпна ремъка, който висеше на езика на звънеца, и удари два пъти, за да повика някого, защото той самият нямаше право да се отдалечава от вратичката. При това иззвъняване се появи втори монах, взе писмото и се отдалечи, без да каже нито дума, а пан Заглоба сложи на пейката вързопа, който носеше със себе си, после седна сам и силно засумтя.
— Frater — каза той най-после, — откога си в ордена?
— Пета година — отговори вратарят.
— О, толкова млад, а вече пета година! Сега, дори да му се поиска на човек да излезе, вече е късно! А сигурно неведнъж си закопнявал за света, защото, благоговейни брате, едного войната го влече, другиго — пиршествата, а трети — жените…
— Apage!52 — каза калугерчето и се прекръсти набожно.
— Как така? Нима не те е изкушавало желанието да излезеш? — повтори Заглоба.
Но калугерчето погледна недоверчиво пратеника на архиепископа, който приказваше такива страшни неща, и отговори:
— След когото вратата тук се затвори, той вече не излиза.
— Ще видим! А какво става с пан Володиовски? Здрав ли е?
— Тук няма човек с такова име.
— Брат Михал? — каза пан Заглоба, за да опита. — По-рано драгунски полковник, който е влязъл тук неотдавна?
— Него ние го наричаме брат Йежи, но той още не е поел обетите и не може да ги поеме преди срока.
— И надали ще ги поеме, защото ти, frater, няма да повярваш, какъв женкар беше той! Друг такъв любител на женските прелести няма да намериш в никой орд…, исках да кажа, в никой полк от цялата войска.
— Не ми подобава да слушам такива неща — отвърна монахът, все по-слисан и огорчен.
— Я слушай, frater. Не зная къде у вас имате обичай да приемате хората, но ако това става тук, на това място, съветвам те, когато дойде брат Йежи, ти да отидеш ей в онази там стая при вратичката, защото ние ще говорим тук за прекалено светски неща.
— Аз още сега бих искал да се махна — каза монахът.
В това време се показа Володиовски, или по-право брат Йежи, но Заглоба не го позна, понеже пан Михал се беше много променил.
Преди всичко с дългото бяло расо той изглеждаше по-висок, отколкото в драгунската униформа; после щръкналите по-рано към очите мустачки сега бяха увиснали надолу; беше се помъчил също така да си пусне и брадата, но тя представляваше две жълти косъмчета, не по-дълги от половин пръст; най-сетне беше много измършавял и отслабнал, а очите му бяха загубили някогашния си блясък; приближаваше се бавно, с ръце върху гърдите, скрити под расото, и с наведена глава.