Пани Боска, която наистина си нямаше каквато и да било по-близка опека, най-сетне се разплака и се съгласи както с молбата на пан Адам, така и да замине заедно с Пьотрович и хората му за Рашков и там да чака мъжа си. Едва тогава, цяла в сълзи, тя се обърна към дъщеря си.
— Зошка — каза, — а на тебе по сърце ли са намеренията на пановете Нововейски?
Всички очи се обърнаха към Зоша, а тя, застанала до стената, държеше според обичая очите си впити в пода и след кратко мълчание, цяла пламнала, изрече с едва чуто гласче:
— Искам в Рашков!…
— Моя прекрасна! — викна пан Адам, скочи към нея и я грабна в прегръдките си.
А после така започна да крещи, та чак стените трепереха:
— Зошка е вече моя, моя, моя!…
Трийсет и пета глава
Веднага след като предложението му беше прието, младият пан Нововейски замина за Рашков, за да намери там някаква квартира за пани Боска и Зошка и да я подреди; а две седмици след неговото заминаване тръгна цял керван от досегашните хрептьовски гости. Той се състоеше от Навираг, двамата анардрати, Керемовичова, Нересевичова, Сеферович, пани и панна Боски, двамата панове Пьотрович и стария пан Нововейски, без да се смятат няколко каменецки арменци и големият брой слуги и въоръжени ратаи за охрана на колите и конете, а също така и на товарния добитък. Двамата Пьотрович и духовниците делегати на ечмяджинския патриарх щяха само да отпочинат в Рашков, да се осведомят за пътя и да продължат за Крим. Останалата компания реши да остане временно в Рашков и да чака поне до първото топене на снеговете завръщането на пленниците, а именно Боски, младият Сеферович и двамата търговци, които бяха отдавна очаквани с копнеж от угрижените им съпруги.
Пътят беше труден, защото минаваше през глухи дебри и дълбоки долища. Добре че обилните и сухи снегове бяха настлали отличен път за шейни, а присъствието на военни гарнизони в Могильов, Ямпол и Рашков осигуряваше безопасността. Азба бей беше премахнат, разбойниците избесени или пръснати, а татарите не тръгваха зиме по обикновените пътища поради липсата на трева.
Най-сетне пан Нововейски обеща, че ако получи разрешение от пан Рушчиц, ще излезе да ги посрещне с няколко десетки конници. Затова пътуваха весело и с желание. Зоша беше готова да отиде накрай света подир пан Адам. Пани Боска и двете арменски жени очакваха скоро да видят мъжете си. Наистина Рашков се намираше всред страшни гори накрая на християнството, но те не отиваха там за цял живот, нито за дълъг престой. Напролет щеше да има война; за нея се говореше навсякъде в крайграничните области, ето защо, щом се върнеха любимите им същества, трябваше да поемат обратно с пукването на пролетта, за да спасят главите си.
Ева остана в Хрептьов, задържана от пани Володиовска. Баща й също не настояваше особено много да я вземе със себе си, още повече като я оставяше в дома на толкова благородни хора.
— Аз ще я изпратя със сигурни хора или сама ще я доведа — казваше му Башка, — по-скоро сама ще я доведа, защото бих искала веднъж през живота си да видя целия този страшен крайграничен кът, за който от малка съм слушала толкова много. Напролет, когато пътищата почернеят от чамбули, мъжът ми няма да позволи, но сега, ако Ева остане тук, ще имам добър предлог. След около две седмици ще почна да настоявам, а след три непременно ще получа позволение.
— Вашият мъж, spero215, и през зимата няма да пусне ваша милост без значителен ескорт.
— Ако може, той сам ще тръгне с мене, а ако ли не, ще ни съпроводи Азия с около двеста, па може и повече конници, защото чувах, че той и без това ще бъде командирован в Рашков…
Разговорът свърши с това и Ева остана. Баша обаче си правеше и други сметки освен поводите, които изложи пред пан Нововейски. Тя искаше да улесни сближаването на Азия с Ева, защото младият татарин почваше да я тревожи. Колкото пъти биваше с нея, на въпросите й той наистина отговаряше, че обича Ева, че старото чувство не е угаснало у него, но винаги когато биваше с Ева — мълчеше. А девойката се бе влюбила до забрава в него в тая хрептьовска самотия. Неговата дива, но великолепна хубост, неговото детство, прекарано под твърдата ръка на пан Нововейски, княжеският му произход, тая продължителна тайна, която е тежала над него, и най-сетне военната му слава я бяха съвсем очаровали. И тя само чакаше момента да му открие сърцето си, горещо като пламък, да му каже: „Азия, аз съм те обичала от дете!“ — да падне в прегръдките му и да му се закълне в любов до смъртта. Обаче той стискаше зъби и мълчеше.
Отначало Ева мислеше, че присъствието на баща й и брат й въздържат Азия от признания. Но по-късно и нея я обзе тревога, защото ако те непременно биха срещнали пречки от страна на бащата и брата, особено докато Азия няма полско гражданство, все пак той можеше поне пред самата нея да открие сърцето си и беше длъжен да го открие толкова по-скоро, толкова по-откровено, колкото повече пречки се изправяха на пътя им.