— Могильов е под краката ни — обади се нечий глас зад Баша и Евка.
Огледаха се. Беше Азия, застанал зад шейната.
— Така на дъното ли е разположен тоя град? — попита Баша.
— Да. Планините го пазят от студените ветрове — обясняваше той, пъхнал глава между главите им; — забележи, ваша милост, че тук и въздухът е друг: веднага стана по-топло и по завет. Пролетта също идва тук десет дни по-рано, отколкото отвъд планините, и дърветата се разлистват по-рано. Онова сивото, което се вижда по склоновете, са лозя, само че сега са още под снега.
Сняг имаше навсякъде, но тук наистина беше по-топло и завет.
Колкото повече се спускаха надолу, едни светлини се показваха зад други и ставаха все повече.
— Някакъв хубав град и доста голям — каза Евка.
— Защото татарите не са го опожарявали през селските бунтове, понеже тук е зимувала казашка войска, а ляхи почти никога не е имало в него.
— Кой живее тук?
— Живеят татари, които си имат дървена джамия — нали в Жечпосполита всеки може да изповядва вярата си. Живеят още власи, арменци и гърци.
— Гърци видях веднъж в Каменец — каза Баша. — Те живеят далече, но по търговия попадат където не ги сееш.
— И градът е строен по-другояче от всички други — каза Азия. — Много и най-различни хора идват тук по търговия. Това селище, което видяхме отдалече настрани от пътя, се нарича Серби.
— Стигаме вече — каза Баша.
Наистина стигаха. Особена миризма на кожи и квас ги лъхна в ноздрите веднага с влизането в града. Това беше миризмата на сахтияна, с чието производство се занимаваха по малко всички жители на Могильов и по-специално арменците. Както предупреди Азия, тоя град напълно се различаваше от другите. Строените по азиатски образец къщи бяха с прозорци, закрити с гъста дървена решетка; много от тях нямаха никакви прозорци откъм улицата и само от дворовете се издигаше светлина от огньове. Улиците не бяха постлани, при все че в околността имаше доста камък. Тук-таме се издигаха постройки с особена форма, с решетъчни, прозирни стени. Това бяха сушилни, в които прясното грозде се превръщаше на стафиди. Миризмата на сахтиян изпълваше целия град.
Предупреден от черемисовците за идването на пан хрептьовската командирша, пан Гоженски, командир на пехотата, излезе на кон да я посрещне. Той беше възрастен човек, който заекваше и фъфлеше, когато говореше, понеже лицето му беше простреляно от еничарска пушка. Затова, когато започна с непрекъснати заеквания да говори за звездата, „която изгря на могильовския небосвод“, Баша за малко не прихна в смях. Но той я посрещна колкото можеше най-гостоприемно. Във форта ги чакаше вечеря и изключително удобни легла от чист и нов пух, реквизиран от най-богатите арменци. Освен това пан Гоженски наистина заекваше, но преди да си легнат, на вечерята разказа толкова интересни неща, че си струваше да послушат.
Според него някакъв неспокоен вятър изведнъж и неочаквано задухал от степите. Дошли слухове, че силен чамбул от кримската орда, който се намирал при Дорошенко, тръгнал внезапно към Гайсин и по-нагоре от тоя град, а заедно с чамбула тръгнали и няколко хиляди казаци. Освен това се пръснали ни в клин, ни в ръкав и много други тревожни новини, но пан Гоженски не им вярваше особено.
— Сега е зима — казваше той, — а откак Господ-Бог е създал тая земна област, татарите винаги са тръгвали само напролет, защото те се движат без обоз и никога не вземат и не могат да вземат храна за конете. Всички вече знаем, че само студът държи на верига турската мощ и че след първата трева ще имаме гости, но никога няма да повярвам, че сега може да се случи нещо.
Баша чакаше търпеливо и дълго, докато пан Гоженски се изкаже, а той заекваше и всеки миг движеше така устата си, сякаш дъвчеше нещо.
— Тогава как разбираш, ваша милост, това тръгване на ордата към Гайсин? — попита тя най-после.
— Смятам, че там, където са били, конете ще да са изгребали всичката трева изпод снега, затова искат другаде да преместят стана си. А възможно е още ордата да влиза в разпри с частите на Дорош, понеже се намира близо до тях; винаги е било така. Уж са съюзници и воюват заедно, но щом си поставят становете един до друг, веднага почват да се бият по пасищата и пазарищата.
— Сигурно е така — каза Азия.
— И още нещо — продължи пан Гоженски: — тия вести не идваха directe217 от нашите преследвачи, но или ги донасяха селяни, или тукашните татари започваха да ги разправят ни в клин, ни в ръкав. Едва преди три дни пан Якубович докара от степта пленници, които ги потвърдиха, и затова цялата конница тръгна веднага.